Изгубена във времето
Изгубена във времето, в безкрайната
тишина на природата.
Забравих коя съм, откъде съм дошла...
И защо така изведнъж изчезна вярата?
Нима за всичко е виновна любовта?
Край поляните на житейската мъдрост
изгубих надеждата.
Изглежда цялата жестока истина
е целенасочен стремеж към нищото.
И нима никога не съм била истинска?
И нима никога не съм обичала?
И нима никога не съм казвала никога?
Казвала съм толкова пъти,
тази единствена дума - обичам те!
Но изгубена в безкрайната тишина -
забравих какво означава да бъдеш обичана!
Перник-2012г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Благослава Георгиева Всички права запазени
