Jan 31, 2015, 2:27 PM

Изгубена във времето

  Prose » Letters
1.1K 0 0
1 min reading

                        Изгубена във времето, в безкрайната

                        тишина на природата.

                        Забравих коя съм, откъде съм дошла...

                        И защо така изведнъж изчезна вярата?

                        Нима за всичко е виновна любовта?

                        Край поляните на житейската мъдрост

                        изгубих надеждата.

                        Изглежда цялата жестока истина

                        е целенасочен стремеж към нищото.

                        И нима никога не съм била истинска?

                        И нима никога не съм обичала?

                        И нима никога не съм казвала никога?

                        Казвала съм толкова пъти,

                        тази единствена дума - обичам те!

                        Но изгубена в безкрайната тишина -

                        забравих какво означава да бъдеш обичана!


                                                                   Перник-2012г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благослава Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...