- О, Златен, как си?
- Честно казано, не знам. А ти?
- И аз не знам. Стоя си и тъпча на едно място. А често се въртя и в кръг. Тъй че ми прикачиха прякора, "Въртящ се пумпал."
- Ти да не се шегуваш, а?
- Аз ли, като ме гледаш?
- И да те гледам, на очите си много-много не вярвам.
- Ей, не си прав!
- Как да не съм прав? Виж, не съм седнал!
- Тия, дето постоянно седят, само с едно око те гледат...
- Да, ама ако те погледнат с двете, на място те заковават.
- Виж, това за мястото е друго, щото местата постоянно се менят. Нали знаеш и аз вече?
- Така ли, ами всеки според заслугата си.
- Да не би и аз да не съм без заслуги?
- Е, хей, какви заслуги имат хората! Например в спорта. Едни лазят, други се катерят, а трети имат майсторско звание...
- Тогава давай и ние да спортуваме! Поне има толкова видове спорт. Какво ще кажеш?
- Просто се чудя. Сега най-модерният е...
- Казвай, казвай, че изгарям!
- Ами, стачките. Тъй че слагай екипа и...
- Но тоя спорт не изисква ли специални условия?
- Разбира се.
- Чакай, чакай, като че ли проумявам. Парите не стигат. Децата са гладни. На всичко отгоре можеш свободно да говориш.
- И ето, новият спорт.
© Мария Герасова Todos los derechos reservados