11 апр. 2009 г., 16:39

Изходът

802 0 1
1 мин за четене

- О, Златен, как си?

- Честно казано, не знам. А ти?

- И аз не знам. Стоя си и тъпча на едно място. А често се въртя и в кръг. Тъй че ми прикачиха прякора, "Въртящ се пумпал."

- Ти да не се шегуваш, а?

- Аз ли, като ме гледаш?

- И да те гледам, на очите си много-много не вярвам.

- Ей, не си прав!

- Как да не съм прав? Виж, не съм седнал!

- Тия, дето постоянно седят, само с едно око те гледат...

- Да, ама ако те погледнат с двете, на място те заковават.

- Виж, това за мястото е друго, щото местата постоянно се менят. Нали знаеш и аз вече?

- Така ли, ами всеки според заслугата си.

- Да не би и аз да не съм без заслуги?

- Е, хей, какви заслуги имат хората! Например в спорта. Едни лазят, други се катерят, а трети имат майсторско звание...

- Тогава давай и ние да спортуваме! Поне има толкова видове спорт. Какво ще кажеш?

- Просто се чудя. Сега най-модерният е...

- Казвай, казвай, че изгарям!

- Ами, стачките. Тъй че слагай екипа и...

- Но тоя спорт не изисква ли специални условия?

- Разбира се.

- Чакай, чакай, като че ли проумявам. Парите не стигат. Децата са гладни. На всичко отгоре можеш свободно да говориш.

- И ето, новият спорт.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Герасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хрумването за "новият спорт" е чудесно. Може и да е изход незнам, но едно със сигурност знам, че умееш да обличаш думите в дрехи...Продължавай имаш фенове...

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...