- О, Златен, как си?

- Честно казано, не знам. А ти?

- И аз не знам. Стоя си и тъпча на едно място. А често се въртя и в кръг. Тъй че ми прикачиха прякора, "Въртящ се пумпал."

- Ти да не се шегуваш, а?

- Аз ли, като ме гледаш?

- И да те гледам, на очите си много-много не вярвам.

- Ей, не си прав!

- Как да не съм прав? Виж, не съм седнал!

- Тия, дето постоянно седят, само с едно око те гледат...

- Да, ама ако те погледнат с двете, на място те заковават.

- Виж, това за мястото е друго, щото местата постоянно се менят. Нали знаеш и аз вече?

- Така ли, ами всеки според заслугата си.

- Да не би и аз да не съм без заслуги?

- Е, хей, какви заслуги имат хората! Например в спорта. Едни лазят, други се катерят, а трети имат майсторско звание...

- Тогава давай и ние да спортуваме! Поне има толкова видове спорт. Какво ще кажеш?

- Просто се чудя. Сега най-модерният е...

- Казвай, казвай, че изгарям!

- Ами, стачките. Тъй че слагай екипа и...

- Но тоя спорт не изисква ли специални условия?

- Разбира се.

- Чакай, чакай, като че ли проумявам. Парите не стигат. Децата са гладни. На всичко отгоре можеш свободно да говориш.

- И ето, новият спорт.