Изкуственият разум - 2.
Произведение от няколко части « към първа част
Новият ден вървеше щастливо по необходимия маршрут. Още един ден от щастливото човешко бъдеще на демокрацията, в ерата на свободната личност…
И в този момент ги видя. Сестрата и зетят. Вървяха по отсрещния тротоар, но неминуемо щяха да го забележат. Което хич, ама хич не му се искаше. Преди седмица у дома му дойде разплакана сестрата. Станало нещо там – той даже не я слушаше, Изкуственият разум го отвличаше от подобни вредни емоции - нужни им били пари. Немного, за кратко време…
Той включи цялото си красноречие и успя да я убеди, че е на сухо, че са му намалили даже заплатата, че едва се прехранва, а при оная случайна среща пред големия ресторант е излизал от служебна среща, иначе отде…
И сега Изкуственият разум се включи мигновено. Лявото рамо напред, завой в подлеза, бързо скриване из жилищните блокове…
Не го забелязаха…
Затова пък той видя Онова момиче… Ех, очите му изтекоха по нея – и на корпоративната сбирка, и на похода в парка… Млада, стройна, красива… При това даже се загледа по него. И първа се смееше на шегите му…
Тъкмо да й се обади, та заедно да отидат до службата, предпазливият Изкуствен разум го спря. И му очерта зловещата картина на бъдещето: сближава се с момичето, женят се, свират се в малкия му апартамент, тя ражда деца, той ги отглежда, тя овехтява, той не иска да се прибира при старата злобна съжителница, децата искат пари, водят в апартаментчето свои избраници…
Нееее…
Прав е Изкуственият разум – трябва да се мисли, да се планира, да се предусеща опасността…
Подпря се зад ъгъла на блока и я изчака да замине. И тогава я видя…
Дъщерята на министъра. Суха, изкривена, с поглед на гладна змия… А какво разправяха колегите му за нея… Мани, мани… И под хилти да я поставят – пак ще иска още…
Но – дъщеря на министъра, напомни му Изкуственият разум. За когото се говори, че вече е трупнал първия милиард. А е с едно дете. И с перспектива във властта…
Избърза, случайно я застигна, неволно се обърна, позна я, усмихна се, тя го заговори, опипвайки с алчен поглед фигурата му, особено концентрира върху областта под колана…
В службата го чакаха. Трябваше да проведат важно заседания. Решаваха съдбата на оня глупак, дето взел да разправя публично каква далавера подготвят. Вярно, говорил повече пийналият началник, но и оня бил там.
Сега началникът твърдеше, че е мълчал, а глупакът е изнасял секретна информация. Директорите намръщено слушаха заекванията на подчинения, а когато той каза, че имало и други хора там, погледнаха с очите на Каа целия отдел.
Изкуственият разум го щипна и той подскочи. Какви други хора? Те били навън, нищо не са чули, нищо не са се обаждали, а началникът е бил с тях. Не се е срещал с журналистите! Честна дума…
Оня глупак го изгониха и то с черен билет. Точно нему, като верен и честен служител, повериха да информира подобните служби и фирми – глупакът е непочтен, буен, нарушава всички морални и законови изисквания, да не го тестуват даже…
Изкуственият разум се засмя в душата му…
Така трябва да се живее – разумно и перспективно, без ненужни емоции и остарели понятия, в името на бъдещето. Своето бъдеще – другите не го интересуват…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
То си е същото като сега, Георги - или вече е създаден този изкуствен интелект или си може и без него.
-
Благодаря, Елке, Пламене!
Пламене, готов си с лични разсъждения... -
Като че ли вече е създаден този Изкуствен интелект - много познато звучи!
-
Георги ме хвърли в тъча. Седя от страни с чаша с ледче и благодарение на отсъствието у мен на Изкуствен Интелект (ИИ) изпадам в забранената зона на собствени мисли. Разработчикът на ИИ много се е постарал да присади application-а си в главите на хората, ама не е Господ и не може да обхване Необятното. Вероятно често му се налага да прави ъпдейтове, но ... Човешките същества имат няколко паралелни системи, независими една от друга които го спасяват в нормалния му живот и с които ИИ не може да се пребори без да го затрие. Описаният ИИ application е с мотото - 'Асоциален Егоизъм', произвежда мумифицирани с пари, които с парите си заплащат за социални контакти и после - просто биват изритани. Такъв ИИ бих го квалифицирал като вирус - или те убива веднага (например от глад) или те лишава от нормално човешко общуване и ... подложените просто се изхвърлят от социума заедно с този ИИ. А да, този ИИ има положителен ефект - околните (без инсталиран ИИ) стават нормални хора😎
-
Благодаря, Тоти, Миночка, Надя, Антоанета!
-
Изкуствения интелект в тази част е всичо онова, което аз не искам.
-
Както е тръгнало и без Изкуствен разум се справяме с увълчването и обезличаването, сенсей.
-
Виж каква хубава работа върши този изкуствен интелект, предпазва от грешки, вижда в бъдещето. Хареса ми!
-
Ех, този изкуствен интелект, от кого ли е създаден?
Поздрави! Успех!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
