Изкуственият разум - 2.
Произведение от няколко части към първа част
Новият ден вървеше щастливо по необходимия маршрут. Още един ден от щастливото човешко бъдеще на демокрацията, в ерата на свободната личност…
И в този момент ги видя. Сестрата и зетят. Вървяха по отсрещния тротоар, но неминуемо щяха да го забележат. Което хич, ама хич не му се искаше. Преди седмица у дома му дойде разплакана сестрата. Станало нещо там – той даже не я слушаше, Изкуственият разум го отвличаше от подобни вредни емоции - нужни им били пари. Немного, за кратко време…
Той включи цялото си красноречие и успя да я убеди, че е на сухо, че са му намалили даже заплатата, че едва се прехранва, а при оная случайна среща пред големия ресторант е излизал от служебна среща, иначе отде…
И сега Изкуственият разум се включи мигновено. Лявото рамо напред, завой в подлеза, бързо скриване из жилищните блокове…
Не го забелязаха…
Затова пък той видя Онова момиче… Ех, очите му изтекоха по нея – и на корпоративната сбирка, и на похода в парка… Млада, стройна, красива… При това даже се загледа по него. И първа се смееше на шегите му…
Тъкмо да й се обади, та заедно да отидат до службата, предпазливият Изкуствен разум го спря. И му очерта зловещата картина на бъдещето: сближава се с момичето, женят се, свират се в малкия му апартамент, тя ражда деца, той ги отглежда, тя овехтява, той не иска да се прибира при старата злобна съжителница, децата искат пари, водят в апартаментчето свои избраници…
Нееее…
Прав е Изкуственият разум – трябва да се мисли, да се планира, да се предусеща опасността…
Подпря се зад ъгъла на блока и я изчака да замине. И тогава я видя…
Дъщерята на министъра. Суха, изкривена, с поглед на гладна змия… А какво разправяха колегите му за нея… Мани, мани… И под хилти да я поставят – пак ще иска още…
Но – дъщеря на министъра, напомни му Изкуственият разум. За когото се говори, че вече е трупнал първия милиард. А е с едно дете. И с перспектива във властта…
Избърза, случайно я застигна, неволно се обърна, позна я, усмихна се, тя го заговори, опипвайки с алчен поглед фигурата му, особено концентрира върху областта под колана…
В службата го чакаха. Трябваше да проведат важно заседания. Решаваха съдбата на оня глупак, дето взел да разправя публично каква далавера подготвят. Вярно, говорил повече пийналият началник, но и оня бил там.
Сега началникът твърдеше, че е мълчал, а глупакът е изнасял секретна информация. Директорите намръщено слушаха заекванията на подчинения, а когато той каза, че имало и други хора там, погледнаха с очите на Каа целия отдел.
Изкуственият разум го щипна и той подскочи. Какви други хора? Те били навън, нищо не са чули, нищо не са се обаждали, а началникът е бил с тях. Не се е срещал с журналистите! Честна дума…
Оня глупак го изгониха и то с черен билет. Точно нему, като верен и честен служител, повериха да информира подобните служби и фирми – глупакът е непочтен, буен, нарушава всички морални и законови изисквания, да не го тестуват даже…
Изкуственият разум се засмя в душата му…
Така трябва да се живее – разумно и перспективно, без ненужни емоции и остарели понятия, в името на бъдещето. Своето бъдеще – другите не го интересуват…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
