Новият ден вървеше щастливо по необходимия маршрут. Още един ден от щастливото човешко бъдеще на демокрацията, в ерата на свободната личност…
И в този момент ги видя. Сестрата и зетят. Вървяха по отсрещния тротоар, но неминуемо щяха да го забележат. Което хич, ама хич не му се искаше. Преди седмица у дома му дойде разплакана сестрата. Станало нещо там – той даже не я слушаше, Изкуственият разум го отвличаше от подобни вредни емоции - нужни им били пари. Немного, за кратко време…
Той включи цялото си красноречие и успя да я убеди, че е на сухо, че са му намалили даже заплатата, че едва се прехранва, а при оная случайна среща пред големия ресторант е излизал от служебна среща, иначе отде…
И сега Изкуственият разум се включи мигновено. Лявото рамо напред, завой в подлеза, бързо скриване из жилищните блокове…
Не го забелязаха…
Затова пък той видя Онова момиче… Ех, очите му изтекоха по нея – и на корпоративната сбирка, и на похода в парка… Млада, стройна, красива… При това даже се загледа п ...