Имахме една любов необяснима, недоизказана и неоспорима.Филмови сцени бяха срещите ни и цели
пиеси обясненията ми, а очите ти - синьо-зелени, присвити и доволни, щом ме погледнеха, губих
всяка моя мисъл. Всеки жест ми се виждаше малко и звездите дори не бяха достатъчни за теб. То
бяха прегръдки, дълги като за сбогом, то бяха целувки, дълбоки и пламенни като стихиен пожар,
то бяха погледи, в които очите си говореха тихо, а кога се свършваха техните думи, устните
се свързваха като парчета на пъзел и сърцата биеха в синхрон.То бяха нощи, които изгрева
красиво разделяше, а изгрева носеше тъга...
Болни от безсъние бяхме, но не че не ни се спеше, а не искахме да губим времето в спане
далеч един от друг. То бяха рози и залези споделени, а хората като че ли от нас бяха заразени.
И обичахме се без думи и разбирахме се със очи.
И разделихме се без думи, без дори да зърнем за последно любимите очи.
Каквато бе нашата любов, съща бе нашата раздяла - необяснима, недоизказана и неоспорима. ...