От: Вечно търсещия
До: Неоткритата
Беше точно такава каквато си я представях... С всеки жест, движение, поглед... Абсолютно същата... Движеше се под лъчите на луната с онази бавна, грациозна походка на котка, която може да изпепели всеки. Невероятно!
Черната ù рокля се влачеше по изпадалите листа и издаваше шум, какъвто може да издава само течащата река... Подчертаваше тялото ù, дългите крака и изправените рамене. Червените ù коси падаха свободно и достигаха тънката и талия... Сякаш беше от коприна, толкова нежна и мека. Искрящо зелените ù очи се открояваха на млечнобялата ù кожа като изумруди, светещи в мрака... но кървавочервените устни не казаха и дума. Най-изумителната гледка, която може да се види!
Беше толкова мистериозна, загадъчна и тайнствена... И до днес не знам коя е, но помня всяка подробност от момента, в който я видях. Всяка гънка на черната дантела, всяка стъпка на лъскавите ботуши, аромата, който се разнасяше около нея (аромат на дъхава роса – живот). Кръстих я Сън, защ ...