Изречено наум
Връщам се. В онази вечер, когато тишината почти те буди. А ти едва улавяш нишките на монолозите си. Почти забравяш къде си и какво се случва. А утрото е близко, само на три часа път... тъкмо ще измислиш как да разплетеш и да си тръгнеш...
Едва прошепвам мислите си пред вратата ти. Емоциите почти треперят в чувства. Дали си измислям от желание да чувам?! Май ми действа като наркотик всичко неизказано, ха, и фантастично...
И ми казваш много, но с очи. Почти крещиш „никога“, „не мога“ и „съжалявам“. И какъв играч съм, щом нямам смелост да те излъжа?! Седя на границата – нали съм грешен, неразбран.
От уважение ще спестя почувстваното. Заблуждавай се, че ще провокирам. Нека е зима помежду ни. Ако търсиш – ще откриеш много, ако гледаш – ще се заблудиш...
https://www.youtube.com/watch?v=TTREJUJabfw
© А.Д. Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Пепи, Светле - благодаря Ви за присъствието. Изпращам усмивки и пожелавам спокоен и приятен уикенд!
Благодарности на всички прочели! -
Граници... Във времето, в пространството... В онова разбиране, за себе си, което превръща решенията в навик, а действията - в резултат... Никой не е настоящ в спомените си... Поздравявам те, за таланта да провокираш чрез своето другите... ♥️
-
"...Ако се следиме..."
Поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря ти за присъствието!