Изречено наум
Връщам се. В онази вечер, когато тишината почти те буди. А ти едва улавяш нишките на монолозите си. Почти забравяш къде си и какво се случва. А утрото е близко, само на три часа път... тъкмо ще измислиш как да разплетеш и да си тръгнеш...
Едва прошепвам мислите си пред вратата ти. Емоциите почти треперят в чувства. Дали си измислям от желание да чувам?! Май ми действа като наркотик всичко неизказано, ха, и фантастично...
И ми казваш много, но с очи. Почти крещиш „никога“, „не мога“ и „съжалявам“. И какъв играч съм, щом нямам смелост да те излъжа?! Седя на границата – нали съм грешен, неразбран.
От уважение ще спестя почувстваното. Заблуждавай се, че ще провокирам. Нека е зима помежду ни. Ако търсиш – ще откриеш много, ако гледаш – ще се заблудиш...
https://www.youtube.com/watch?v=TTREJUJabfw
© А.Д. All rights reserved.
