written-springs (А.Д.)
94 935
24.04.2021 г., 0:02 ч.

Изречено наум 

  Проза » Други
567 3 4

       Връщам се. В онази вечер, когато тишината почти те буди. А ти едва улавяш нишките на монолозите си. Почти забравяш къде си и какво се случва. А утрото е близко, само на три часа път... тъкмо ще измислиш как да разплетеш и да си тръгнеш...
     Едва прошепвам мислите си пред вратата ти. Емоциите почти треперят в чувства. Дали си измислям от желание да чувам?! Май ми действа като наркотик всичко неизказано, ха, и фантастично...
      И ми казваш много, но с очи. Почти крещиш „никога“, „не мога“ и „съжалявам“. И какъв играч съм, щом нямам смелост да те излъжа?! Седя на границата – нали съм грешен, неразбран.
     От уважение ще спестя почувстваното. Заблуждавай се, че ще провокирам. Нека е зима помежду ни. Ако търсиш – ще откриеш много, ако гледаш – ще се заблудиш...

 

https://www.youtube.com/watch?v=TTREJUJabfw

© А.Д. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ивайло, добре дошъл на моята страничка! Той, моят герой, е странен...
    Благодаря ти за присъствието!
  • Пепи, Светле - благодаря Ви за присъствието. Изпращам усмивки и пожелавам спокоен и приятен уикенд!
    Благодарности на всички прочели!
  • Граници... Във времето, в пространството... В онова разбиране, за себе си, което превръща решенията в навик, а действията - в резултат... Никой не е настоящ в спомените си... Поздравявам те, за таланта да провокираш чрез своето другите... ♥️
  • "...Ако се следиме..."
    Поздравления!
Предложения
: ??:??