ЖАБКА И ШАПКА
Ще пристигнем след час и нещо, ако пътуваме така – каза си. Голяма работа. Без друго това е отвратително сборище. Коктейл. И защо? Защото организаторът на коктейла има повод да почерпи. И какъв е поводът? Повод е самият организатор. Той черпи за съществуването си.
- Такива хора винаги намират повод да ознаменуват своето възникване, нали?
Шофьорът не го чу. Вместо отговор каза:
- Тук имаше момичета. И сега трябваше да са тук. За това им плащаме.
Огледа се. Храсти. Високи дървета. Стърнища. Краят на лятото. Няма мирис на изгоряло. Всичко е наред. Пътят е хубав.
- Говорех за друго – уточни и погледна шапката си. Тя беше кафява. Хубава, мека, едра шапка. Като за вечерен коктейл. – Но какви момичета?
Шофьорът се засмя, макар и доста делово.
- От онези, красивите, добрите, които махат.
- Аха, онези момичета. Защо ли ги няма?
- Сигурно са на коктейла.
Трябваше да се засмее. Обаче не го направи. Да, вероятно на такъв коктейл отиват всички момичета, включително тези от околовръстн ...