Не можеше да се познае. Не беше такава. Жаждата за мъст не я оставяше на мира. Не спеше, едвам слагаше по няколко трошички в устата си. Всичко ѝ беше безразлично. Дали е ден или нощ, какво значение имаше? Нейният живот спря в мига, когато разбра, че съпругът ѝ я мами. С момиче, няколко години по-голямо от дъщеря им. Опита се да го вразуми. Заплаши го с децата, родителите му, ефект – йок. Помисли, че ще му мине меракът. Все пак е в критическа възраст. Ще се забавлява малко и ще се прибере при семейството си, с подвита опашка ще ѝ поиска прошка. Нищо такова не се случи. Петър ѝ съобщи, че иска развод . Ще става отново баща. Е, това беше вече върхът! Човекът, който обичаше, на когото посвети живота си и се отказа от мечтите си, сега ѝ биеше шута. Видя се с малко пари и оглупя. А казват, че е хубаво да си богат! Парите развалят човекът. Едни ги хвърлят по хазарт, други по пиене. Пешо избра жените. Забрави гладните години, лишенията, мъката от съкращенията. Направи си фирма и с много труд постигна победа. Замогна се. Не е богат, но и бедняк не е. Отдъхна си и Кина (жена му). Ще види и тя бял свят. А то какво се случи! Остави я сама. Децата поеха по своя си път. Обаждат ѝ се от време на време, дариха я с внучета. Вижда ги понякога.
А така иска, всички да са край нея! Да не мисли за подлата постъпка на съпруга си, да е нужна някому. Няма ги децата. В тишината се раждат пъклени планове, как да му отмъсти. Да го убие-няма смелост. Да му се моли-не става! Все пак има гордост. Да се заяжда с любовницата-не иска дори да си помисли, камо ли да я срещне на живо. Една вечер се заговори със Светла-съседката на етажа. От дума на дума стана въпрос и за Петър.
– Защо не му направиш една магия? Ще се върне с подвита опашка в къщи.
Ще забрави и нея, и детето. Ще видиш, познавам една врачка.
Кина се улови за спасителната идея. Разбира се, че така ще направи.
И ето я, виси пред приемната. Вече един час чака на опашка. Дано е добра, както казват. Пак ще види мъжа си. Пак ще бъде щастлива. Всеки ще получи заслуженото си наказание, а съвестта ѝ, грехът ѝ пред бога ще отшумят. Само той да се върне! Плати голяма сума пари и зачака. Занизаха се безброй самотни дни и нощи, а от Петър нямаше и помен. Роди му се син. Чуваше, че много бил щастлив. Занимавал се с малкия, угаждал на младата си жена, а за другите си деца, дори не се сещал. Забравил рожденните им дни, забравил внуците си. Това вбесяваше бившата му жена. Хайде, нея да не мисли, но да се откаже от кръвта си, не можеше да му прости! Кръвта й вреше. Няма да остави тази работа така. Ще го съсипе. Само така ще затвори спокойно очи.
Започна да звъни по телефона, да разпространява слухове за изневяра на младата му жена. Създаваше пречки в бизнеса му, все още им имаше познати, но бившият й оцеляваше. Беше толкова самоуверен и невъзмутим, а това е съсипваше. Защо не му подейства магията? Изчете доста литература по въпроса и разбра, че има хора, които са неповластни на нея. Уплаши се, че тя ще се върне при нея, като бумеранг за стореното зло. Ще удари децата и внуците й, ще им съсипе живота. Не се хранеше, не спеше. Стопи се, някакви си 45 кила. Кожата й увисна, скулите й изпъкнаха, същински скелет, а не 50 год. жена в разцвета на силите си. Тогава реши да действа сама. Покани го на среща, уж да говорят за децата. Купи отрова, от най-силната, да не стане пак грешка. Облече си най-хубавите си дрехи, дори си направи прическа. Направи вкусна вечеря и зачака. Петър дойде. Спокоен, усмихнат, все така красив! Отпи от чашата си и след минути се свлече безжизнен на пода. Тогава тя спокойно отпи от чашата му и легна до него на пода. Пак бяха заедно, както винаги е мечтала. Намериха ги след 2 дни,но ги погребаха отделно. Желанието й не се сбъдна.
За жалост има такива хора! Вредят, без да мислят, че съсипват живота на другите. Да се бъркаш в съдбата на хората е непростим грях! Никога не го правете, защото поколенията ще плащат!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados