Не можеше да се познае. Не беше такава. Жаждата за мъст не я оставяше на мира. Не спеше, едвам слагаше по няколко трошички в устата си. Всичко ѝ беше безразлично. Дали е ден или нощ, какво значение имаше? Нейният живот спря в мига, когато разбра, че съпругът ѝ я мами. С момиче, няколко години по-голямо от дъщеря им. Опита се да го вразуми. Заплаши го с децата, родителите му, ефект – йок. Помисли, че ще му мине меракът. Все пак е в критическа възраст. Ще се забавлява малко и ще се прибере при семейството си, с подвита опашка ще ѝ поиска прошка. Нищо такова не се случи. Петър ѝ съобщи, че иска развод . Ще става отново баща. Е, това беше вече върхът! Човекът, който обичаше, на когото посвети живота си и се отказа от мечтите си, сега ѝ биеше шута. Видя се с малко пари и оглупя. А казват, че е хубаво да си богат! Парите развалят човекът. Едни ги хвърлят по хазарт, други по пиене. Пешо избра жените. Забрави гладните години, лишенията, мъката от съкращенията. Направи си фирма и с много труд п ...