/Къс разказ, последван от преработката му в едноактна пиеса/
- Брей, тоя Асан! Как търпи грозната си жена в леглото, да му се неначуди човек?! – зацъка дядо Стоил, загледан подир въздебелата Айше, като с наслаждение отпийваше ракийката си.
Да беше видял, че Асан е влязъл в кръчмата, хич и нямаше да си отваря устата, ама късно го съгледа, прекалено късно! Засегнатият съпруг тръгна към Стоил, седна до него и сложи ръка на рамото му. Дядото вече наум се бе простил с животеца си и сега направо се изуми, че Асан, вместо да му стовари един юмрук по сурата, кротко се разприказва:
- Стоиле, твойта булка по колко лева на месец докарва?
- Ха, смешен въпрос, Асане! Ами мойта баба си получава пенсийката и туй то.
- А знаеш ли, че Айшето е цяла машина за правене на пари? – подсмихна се неочакваният събеседник.
- Че как тъй бе, Асане? – искрено се зачуди Стоил.
- Ами тъй! Само докато да пропътува с влака от Пловдив до Бургас и най-малко по три хиляди лева изкарва, а на обратно – още толкова – изпъчи ...