/Къс разказ, последван от преработката му в едноактна пиеса/

     - Брей, тоя Асан! Как търпи грозната си жена в леглото, да му се неначуди човек?! – зацъка дядо Стоил, загледан подир въздебелата Айше, като с наслаждение отпийваше ракийката си.

      Да беше видял, че Асан е влязъл в кръчмата, хич и нямаше да си отваря устата, ама късно го съгледа, прекалено късно! Засегнатият съпруг тръгна към Стоил, седна до него и сложи ръка на рамото му. Дядото вече наум се бе простил с животеца си и сега направо се изуми, че Асан, вместо да му стовари един юмрук по сурата, кротко се разприказва:

       - Стоиле, твойта булка по колко лева на месец докарва?

   - Ха, смешен въпрос, Асане! Ами мойта баба си получава пенсийката и туй то.

     - А знаеш ли, че Айшето е цяла машина за правене на пари? – подсмихна се неочакваният събеседник.

      - Че как тъй бе, Асане? – искрено се зачуди Стоил.

    - Ами тъй! Само докато да пропътува с влака от Пловдив до Бургас и най-малко по три хиляди лева изкарва, а на обратно – още толкова – изпъчи се гордият съпруг.

      -Еее, тогава те разбирам! Абе, пази си я булката – то все едно, че банка имаш, Асане! – завистливо рече дядото и най-невинно продължи да подпитва.

      - Как ги прави тия пари бе, човек?

     - Как, та как!? Сръчна си е мойта Айше. Може да е дебела и грозна, ама еша си няма! Ей, едно време, на младини, ми бяха продали едно булче за десет хиляди лева, прехвалено такова – уж било не само хубаво, а и много крадливо. Потърпях го три месеца, ама щяхме от глад да умрем бе, брато – как пък и една игла не открадна! На четвъртия право при тейко му си го върнах и рекламация направих. Ама знаеш ли що стана?

      - Казвай, казвай! – наостри уши Стоил и чак от ракийката си забрави да отпийва.

     - Булчето било бременно, та затова татко ù ми върна само половината пари. Оттогава, като веднъж се опарих, се изхитрих. Докато да се реша Айшето да взема, бая време я поизпитвах и чак когато се доказа, тогаз се ожених за нея. Ама, заслужи си жената тази чест! – подсмихна се Асан и побутна Стоил:

      - Еее, дядо, аз толкоз работи ти разправих, пък ти и една ракия не щеш да почерпиш!

   Изчерви се Стоил и бръкна в джоба си, пари да извади и да се отсрами пред сладкодумния Асан с някоя и друга чашка скоросмъртница. Дълго, дълго рови, ама нищо не намери.

     - Чудно, чудно! Да не би по пътя да съм си изгубил парите или пък тук, докато те слушах, така да съм се запил, че да не съм усетил кога са се свършили? – затюхка се човечецът.

    - Няма нищо, дядо Стоиле, друг път ще почерпиш… – смотолеви Асан и побърза да се изниже от кръчмата след жена си, която бе дошла да прибере своя благоверен и докато да го намери, бе поработила покрай всички маси. Е, чак три хиляди лева не можа да изкара – то в кръчмата да не е като във влака Пловдив – Бургас?!

Край

ЖЕНА И ПОЛОВИНА

/едноактна сатирична пиеса/

Действащи лица:

Дядо Стоил

Асан

Айше, жената на Асан

Действието се развива в селска кръчма, доста оживена. От стар радиоапарат се разнася изпълнение на Азис. Случайни селяни са насядали покрай масите в кръчмата.

Дядо Стоил. Брей, тоя Асан! Как търпи грозната си жена в леглото, да му се неначуди човек?! /изрича на висок глас, цъка с език, след което с наслаждение отпийва от ракийката си, загледан подир въздебелата Айше, която минава покрай масата му. Трепва, съглеждайки, че Асан е влязъл в кръчмата и уплашено се прекръства/.

Асан /бързо тръгва към Стоил/.

Дядо Стоил /видимо уплашен, плюе в пазвата си/.

Асан /сяда кротко до стареца и слага ръка на рамото му/. Стоиле, твойта булка по колко лева на месец докарва?

Дядо Стоил. Ха, смешен въпрос, Асане! Ами мойта баба си получава пенсийката и туй то.

Асан /подсмихва се/. А знаеш ли, че Айшето е цяла машина за правене на пари?

Дядо Стоил. Че как тъй бе, Асане?

Асан /изпъчва се гордо/. Ами тъй! Само докато да пропътува с влака от Пловдив до Бургас и най-малко по три хиляди лева изкарва, а на обратно – още толкова.

Дядо Стоил. Еее, тогава те разбирам! Абе, пази си я булката – то все едно, че банка имаш, Асане! /високо изрича дядото и най-невинно продължава да подпитва/ Как ги прави тия пари бе, човек?

Асан. Как, та как!? Сръчна си е мойта Айше. Може да е дебела и грозна, ама еша си няма! Ей, едно време, на младини, ми бяха продали едно булче за десет хиляди лева, прехвалено такова – уж било не само хубаво, а и много крадливо. Потърпях го три месеца, ама щяхме от глад да умрем бе, брато – как пък и една игла не открадна! На четвъртия право при тейко му си го върнах и рекламация направих. Ама знаеш ли що стана?

Дядо Стоил. Казвай, казвай! /Зяпнал гледа към Асан, държейки чашката си с ракия, без да отпива/.

Асан. Булчето било бременно, та затова татко ù ми върна само половината пари. Оттогава, като веднъж се опарих, се изхитрих. Докато да се реша Айшето да взема, бая време я поизпитвах и чак когато се доказа, тогаз се ожених за нея. Ама, заслужи си жената тази чест! /Подсмихва се Асан и побутва Стоил/. Еее, дядо, аз толкоз работи ти разправих, пък ти и една ракия не щеш да почерпиш!

Дядо Стоил /бърка в джоба си и дълго, дълго рови/. Чудно, чудно! Да не би по пътя да съм си изгубил парите или пък тук, докато те слушах, така да съм се запил, че да не съм усетил кога са се свършили?

Асан. Няма нищо, дядо Стоиле, друг път ще почерпиш…  

/смотолевя и бърза да се изниже от кръчмата след жена си/.

Айшето /до вратата/. Време е да те прибирам, Асане, че лошо ти е пиянството /смее се на фона на чалга музика/. Дорде си хортувахте с бай Стоил, знайш си ме… аз здравата поработих. Е, чак три хиляди лева не можах да изкарам – то в кръчмата да не е като във влака Пловдив – Бургас?!

Завеса