Миладима (Мила)
4 9
30 may 2008, 18:52

Живот без сърце 

  Prosa » Otros
1291 0 4
2 мин за четене
          Живот без сърце

         Беше мрачна и студена утрин. Дъждът барабанеше по прозореца. Освен потропването на капките, унесени във вихъра на сутрешния си танц, се чуваше една тъжна песен - тази на душата ми. В онзи момент никой не можеше да ме откъсне от мислите ми. Страдах, но както винаги не показвах чувствата си, плачех, но с невидими сълзи... Не можех обаче вече да издържам, болката напираше в мен, задушавах се... И сълзите рукнаха, потекоха по бледото лице... От дълги години не бях плакала, но сега ми олекна. Плачът беше лекарство, беше като превръзка за окървавено коляно, беше като аналгин за главата, беше цяр за болката ми... Дишах тежко, сълзите ме задавяха, но аз продължавах да пиша върху листа, станал единствен слушател на мъката ми. Дотогава тя бе заровена дълбока в сърцето ми като скрито имане. Може би, ако тъгата беше злато - аз щях да съм богата... Събирах я като в чаша - капка по капка. И всичко това до онзи ден преди 2 години, когато чашата преля... Свих се от болка, заплаках... Защо? За любов, за приятел, за близък, за света или за целия ми живот... Може би беше последното... Сърцето ми биеше ускорено, не ми стигаше въздух, паднах. Паднах като птица, ранена в полета си в небесата. И кой я рани? Човек, не - не е човек, същество или я раниха хората с тяхната злоба, егоизъм и ненавист... Да - те бяха. Тъмните, дъждовни облаци скриха слънцето, както светът угаси в мен светлинката, доброто. Именно за нея плачех. Плачех за миналото, скърбях за настоящето, не виждах бъдещето. Не беше останала нито една искрица любов или надежда в сърцето ми... Беше само мрак... Душата ми вече не пееше, тоновете се бяха превърнали в сълзи, песента - в плач. Мракът ме погълваше, тъмнината ме обвиваше и не можех да сторя нищо, само плачех от безсилие... Бях уморена вече от непрестанната борба за живот, изтощих се от болката и нещастието... Нуждаех ли се от това? Не! Но Човечеството -да! То не понася различните, не харесва противоречията, обича да живее в някакъв еднообразен цикъл! И за да не се наруши нещо в това едноличие, решиха да ме променят. Промених се, за да оцелея в този свят. Промених се и изчезнах като личност, като достоен човек, като приятел... но някой забеляза ли? Имаше ли свидетели? Да - един!Целият свят! Но той не страдаше за мен, не тъжеше за умиращия ми живот, само тихо и спокойно наблюдаваше как се превръщам в сянка - тъмна и безчувствена. Не го исках, но не можех да го спра...
        Изминаха 2 години, свещта на живота ми все още гори, не плача вече, не ме боли, още съм жива... Жива, но без сърце...

© Мила Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??