8 jul. 2020 21:10

Жълти хризантеми 

  Prosa » Relatos
312 3 4
15 мин за четене

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Дълбоко ме трогна коментарът ти, скъпа Руми! Разсъжденията ти ме разчувстваха много. Няма по- голяма награда за един автор, посланието му да достигне до сърцето на читателите. Благодаря за искреността и смелостта да споделиш мислите си! Прегръщам те с цялото си сърце! Пожелавам ти нов творчески заряд в предстоящите дни!
  • Признавам си, че си поплаках малко, но ми подейства пречистващо. Никой не знае до кога е на тази земя, за това трябва да използваме даденото ни време ползотворно. Християнството е любов, себеотдаване и всичкото добро за което човек се сети, но света ни учи на егоизъм, което напълно си противоречи с божественото. Хареса ми посланието тук, а и това много силно ме докосна: „Не знаеш докога ти е подарена”! Замислих се за хората около мен и най-вече за близките на сърцето ми! Отделям ли достатъчно от времето си за тях, ами ако утре не дойде, дали опитах всички възможни начини за да им споделя благата вест за спасението на тяхната душа! Благодаря ти за този разказ, Мария!
  • Благодаря за отделеното време и мили думи, Галя! Трогната съм! Радвам се, че историята ти е харесала! Бъди благословена! Пожелавам ти нови творчески преживявания!
  • Хубав разказ! Трогателно разказана история за човещината, прошката и приятелството. "Простителността, този скъпоценен дар от Господ, не позволяваше да влезе огорчение в сърцето ми, което да издигне стена във взаимоотношенията ни. Мисля, че Той извърши истинско чудо в онзи период от живота ми." Колко често забравяме за този скъпоценен дар. Поздравления!
Propuestas
: ??:??