Jul 8, 2020, 9:10 PM

Жълти хризантеми 

  Prose » Narratives
960 3 4
15 min reading
– Хайде де, недей да стоиш така като наказана! – слаба и трепереща, Нина ме побутна да вляза в дома ѝ. – Ела да опиташ сладкото от ягоди. Пък догодина... – от изсъхналите ѝ посинели устни се изтръгна тежка въздишка. Леденият стон, излязъл от дробовете ѝ, приседна като буца в гърлото ми.
Пристъпих напред. Нали затова бях дошла. Да я видя. Да си поговорим. Подадох ѝ малкото пакетче, което бях приготвила. Нина го прие с благодарно изражение и отвори вратата на стаята за гости. От чистата, уютна и подредена с вкус стая ме лъхна неочаквана хладина. Още с първата крачка почувствах вледеняващия поглед на натрапчив, сенчест спътник. Бях се облякла в светли дрехи. Исках с всеки детайл да донеса различен от присъстващия напоследък цвят в дома, където невидимо се бе настанил неканеният гост. Погледнах в лицето на Нина, но бързо отместих очи от измъченото ѝ изражение. Разбрах, че тя мигновено прочете тъгата в мислите ми... Думите ме напуснаха предателски. Докато тя сервира сладко и кафе на масата, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Random works
: ??:??