7 ago 2015, 23:29  

Как се пише модернистично стихотворение 

  Prosa » De humor
2803 2 7
4 мин за четене

Дебатите за и против модернистичната поезия избухват периодично, особено след като е приключил конкурс с по-тлъстичка парична награда. В последно време се толерират стихотворения, които поетите традиционалисти определят като вертикална проза или просто като недоразумение. Те забравят, че днес поезията е това, което беше: върнала се е към първоизвора си – свободния стих, но обогатена с абстрактност и неочаквана образност, което е напълно нормално (все пак сте чували за Хегел, нали?).

Щом човек не е поне в крак с времето (да не казвам, че е по-добре да го изпреварва), е чисто демоде, ароматизирано с нафталин. Така че, драги лирици, ако сте обременени генетично с чувство за ритъм, падате си по римуването и преследвате ясния смисъл, няма да шашнете компетентното жури, а ще го отегчите и възмутите. Или се отървете от вродените и придобитите си дефекти, или ходете да пишете текстове за някоя начинаеща фолкаджийка, или творете песнички за дечица до тригодишна възраст, защото по-отрасналите няма как да ги излъжете с птички, тревички и пчелички. А тези от вас, които са опорочени и от ненужни знания за видовете стихосложения и разните там ямб, хорей, амфибрахий и прочее баласт, просто да замълчат, защото булката – в случая модернистичната поезия – така или иначе ще се ожени за принца, осребрявайки мнимата си невинност.

Надявам се въведението вече да ви е убедило, че е крайно наложително да се вземете в ръце. Не е толкова трудно, повярвайте. Освободете съзнанието си, отприщете потока му и записвайте. Разбира се, необходимо е от време на време да го направлявате: компилирайте смело и безотговорно чужди мисли, разреждайте ги с умопомрачително оригинални образи, развихрете се. Бъдете себе си, но като за пред хора: не в халат, а в дизайнерски костюм – нека лудостта ви е чаровна и заразителна. И в никакъв случай не пишете разбираемо – колкото по-безсмислено е нещо, толкова повече ще ви сметнат за изключително умен и ще търсят къде е ключът за палатката. Ще предизвикате асоциации, които не сте и сънували; ще ви обявят за гуру на новата литература, разказал играта на класиците. И за гений, естествено – това ви е в кърпа вързано. И напълно заслужено.

Съветът ми е да заложите в заглавието и поантата (виж в речника) на нещо, което е елитарно, но все пак достатъчно популярно. По-надолу също демонстрирайте ерудицията си, използвайте фрази или цели пасажи на доказани автори, като им придавате нов смисъл – кеф ви на думите, кеф ви на твореца. Може някъде да пернете една-две рими, да си поиграете с алитерацията и асонанса (пак виж в речника). Правете не което ви хрумне, а което ви скимне – има фина, но съществена разлика.

Вие сте скучаеща домакиня и сте завъртели стихотворението в посока на древната еврейска поезия – добре ще е да включите апетитната тема за гювеча, който къкри във фурната; ако сте мъж и си пиете студената ракия на балкона в лятна привечер, а съседката от горния етаж си изтърсва покривката и боклукът пада в шопската ви салата, смело вкарайте детайла сред интелектуалната дисекция на отиващата си любов.

Защо ви давам безплатно всички тези съвети? И аз се чудя на себе си и се колебая в отговора: може би имам добро сърце, а може би петте години учителстване са ме увредили необратимо. Има и друго, и то много съществено – не съм поет, което ме изважда с едни гърди напреТ и ме превръща в авторитет. (И ние, како Сийке, сме видели рима, макар и през плет.) Вече написах примерно стихотворение – в състояние на умерена и контролирана гениалност. Заложих на Камю, когото за момент обърках с Кафка и като че ли не трябваше да се поправям, защото грешката щеше да предизвика избухването на галактики от смисли, но както и да е. После добавих Чехов, библията, Ботев, Ъруин Шоу, фолклора и... Цоньо Калчев. И още нещо, обаче то е тайна съставка. Умишлено запазих пунктуацията, за да е по-ясен примерът, само че вие в никакъв случай не се съобразявайте с нея. Да не забравя: Хемингуей казва „Пиши пиян, редактирай трезвен”, но следвайте само първата половина на максимата, защото редактирането е строго забранено. Успех!

 

Чужденецът

 

Напушената нощ

хищно свлича звездната си нощница

и щателно я пощи от щукнали щурци.

Стреснатият изгрев отваря огнено око

и ловко мята върху тъмната й шия

аркана на Аврора,

в който тя сивее и няма да запее:

сладкопойна чучулига, извисила чуруликащ глас

край чучура, прочетен от безродни бесове.

Чакай, чуй, мълчи!

На село за дядо. Моля те в името на Христа Бога,

вземи ме оттука.

Всички ние станахме като нечист човек

и всяка наша правда – като зацапана дреха;

и всички посърнахме като лист,

и беззаконията ни като вятър ни отнасят.

Ако жив и здрав стигна до село

с кон до коня, мила моя майнольо,

ще хвърля коравия си къшей

в раззинатата паст на гладния следобед,

преди да е захапал апетитната опашка

на персоналното си хлъзгаво дуенде.

Или е по-добре

да пусна своя клисав хляб по водите

и в някой ден, разкъсван от алиенирана внезапност,

да се завърне коматът пак при мен,

но много по-голям и пресен,

омесен

от ръцете на Живота и Смъртта,

току-що изсвирили Котешкия марш на валерианния роял

след секс, лъжи и видео.

Отдавна е известно,

че гладът най-сетне нещо да се случи,

което да ни кара да имаме чувствителност поне

колкото премъдрата амеба,

е пряко свързан със смъртта на някакъв арабин.

 

Не ме питай от скука кой е Камю.

 

 

 

 

 

© Аноним Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ти явно си писал трезвен, а редактирал пиян Бих добавила, че модернистичното в рими също е актуално. Както си казал, много е важно да се отприщиш, я да видим какво ще излезе след твоите полезни насоки:
    Приятно ми е, казвам се самоука
    и два лунни сърпа имам тука
    Единият го прибрах за резерва,
    а с другият си отворих консерва.
    Е, не е гениално, но ако падне нещо от горния етаж в копърката лирическата може и да избухне и то съвсем свободно!
  • 😀😀😀!
  • ...ма ич ма нема в туй, да съм модерен
    (на римите до край останах верен)
    Но с оглед на безплатните съвети
    (модерното не носи на куплети)
    Шъ зема тъй, по вертикал изсечен,
    да спретна некоя поема вечна...

    Но ето на, прости ми, Анониме,
    подкарал съм го пак във некви рими...
  • Затова се отказах да участвам в конкурси - няколко години следях внимателно наградените творби и се убедих, че талант за създаване на такова животно нямам. Браво, Аноним!
  • Някой модернист вече се е припознал
    Страхотни съвети, Аноним, само дето и до ден-днешен не ми иде отвътре
  • Добре, че ме светна Аноним (проверих и речника за всички думи), само да се събуди трезвен мъжът ми след снощния запой, веднага ще му забраня да пие ракия на терасата. Вече само вкъщи, пред телевизора, под силните звуци на планета пайнер, че току виж и прописал. Той, че пропил, пропил, но и ако пропише, не мога се вредя от него на компютъра.
    Опс, сетих се още нещо. За всеки случай, ако случайно не разбере от дума, щото все пак мъж, отивам да разреша официално на съседката, да си изтърсва покривката над прането ми - това със сигурност ще и достави удоволствие.
    Благодаря ти!
Propuestas
: ??:??