Дебатите за и против модернистичната поезия избухват периодично, особено след като е приключил конкурс с по-тлъстичка парична награда. В последно време се толерират стихотворения, които поетите традиционалисти определят като вертикална проза или просто като недоразумение. Те забравят, че днес поезията е това, което беше: върнала се е към първоизвора си – свободния стих, но обогатена с абстрактност и неочаквана образност, което е напълно нормално (все пак сте чували за Хегел, нали?).
Щом човек не е поне в крак с времето (да не казвам, че е по-добре да го изпреварва), е чисто демоде, ароматизирано с нафталин. Така че, драги лирици, ако сте обременени генетично с чувство за ритъм, падате си по римуването и преследвате ясния смисъл, няма да шашнете компетентното жури, а ще го отегчите и възмутите. Или се отървете от вродените и придобитите си дефекти, или ходете да пишете текстове за някоя начинаеща фолкаджийка, или творете песнички за дечица до тригодишна възраст, защото по-отрасналите ня ...