Дебатите за и против модернистичната поезия избухват периодично, особено след като е приключил конкурс с по-тлъстичка парична награда. В последно време се толерират стихотворения, които поетите традиционалисти определят като вертикална проза или просто като недоразумение. Те забравят, че днес поезията е това, което беше: върнала се е към първоизвора си – свободния стих, но обогатена с абстрактност и неочаквана образност, което е напълно нормално (все пак сте чували за Хегел, нали?).

Щом човек не е поне в крак с времето (да не казвам, че е по-добре да го изпреварва), е чисто демоде, ароматизирано с нафталин. Така че, драги лирици, ако сте обременени генетично с чувство за ритъм, падате си по римуването и преследвате ясния смисъл, няма да шашнете компетентното жури, а ще го отегчите и възмутите. Или се отървете от вродените и придобитите си дефекти, или ходете да пишете текстове за някоя начинаеща фолкаджийка, или творете песнички за дечица до тригодишна възраст, защото по-отрасналите няма как да ги излъжете с птички, тревички и пчелички. А тези от вас, които са опорочени и от ненужни знания за видовете стихосложения и разните там ямб, хорей, амфибрахий и прочее баласт, просто да замълчат, защото булката – в случая модернистичната поезия – така или иначе ще се ожени за принца, осребрявайки мнимата си невинност.

Надявам се въведението вече да ви е убедило, че е крайно наложително да се вземете в ръце. Не е толкова трудно, повярвайте. Освободете съзнанието си, отприщете потока му и записвайте. Разбира се, необходимо е от време на време да го направлявате: компилирайте смело и безотговорно чужди мисли, разреждайте ги с умопомрачително оригинални образи, развихрете се. Бъдете себе си, но като за пред хора: не в халат, а в дизайнерски костюм – нека лудостта ви е чаровна и заразителна. И в никакъв случай не пишете разбираемо – колкото по-безсмислено е нещо, толкова повече ще ви сметнат за изключително умен и ще търсят къде е ключът за палатката. Ще предизвикате асоциации, които не сте и сънували; ще ви обявят за гуру на новата литература, разказал играта на класиците. И за гений, естествено – това ви е в кърпа вързано. И напълно заслужено.

Съветът ми е да заложите в заглавието и поантата (виж в речника) на нещо, което е елитарно, но все пак достатъчно популярно. По-надолу също демонстрирайте ерудицията си, използвайте фрази или цели пасажи на доказани автори, като им придавате нов смисъл – кеф ви на думите, кеф ви на твореца. Може някъде да пернете една-две рими, да си поиграете с алитерацията и асонанса (пак виж в речника). Правете не което ви хрумне, а което ви скимне – има фина, но съществена разлика.

Вие сте скучаеща домакиня и сте завъртели стихотворението в посока на древната еврейска поезия – добре ще е да включите апетитната тема за гювеча, който къкри във фурната; ако сте мъж и си пиете студената ракия на балкона в лятна привечер, а съседката от горния етаж си изтърсва покривката и боклукът пада в шопската ви салата, смело вкарайте детайла сред интелектуалната дисекция на отиващата си любов.

Защо ви давам безплатно всички тези съвети? И аз се чудя на себе си и се колебая в отговора: може би имам добро сърце, а може би петте години учителстване са ме увредили необратимо. Има и друго, и то много съществено – не съм поет, което ме изважда с едни гърди напреТ и ме превръща в авторитет. (И ние, како Сийке, сме видели рима, макар и през плет.) Вече написах примерно стихотворение – в състояние на умерена и контролирана гениалност. Заложих на Камю, когото за момент обърках с Кафка и като че ли не трябваше да се поправям, защото грешката щеше да предизвика избухването на галактики от смисли, но както и да е. После добавих Чехов, библията, Ботев, Ъруин Шоу, фолклора и... Цоньо Калчев. И още нещо, обаче то е тайна съставка. Умишлено запазих пунктуацията, за да е по-ясен примерът, само че вие в никакъв случай не се съобразявайте с нея. Да не забравя: Хемингуей казва „Пиши пиян, редактирай трезвен”, но следвайте само първата половина на максимата, защото редактирането е строго забранено. Успех!

Чужденецът

Напушената нощ

хищно свлича звездната си нощница

и щателно я пощи от щукнали щурци.

Стреснатият изгрев отваря огнено око

и ловко мята върху тъмната й шия

аркана на Аврора,

в който тя сивее и няма да запее:

сладкопойна чучулига, извисила чуруликащ глас

край чучура, прочетен от безродни бесове.

Чакай, чуй, мълчи!

На село за дядо. Моля те в името на Христа Бога,

вземи ме оттука.

Всички ние станахме като нечист човек

и всяка наша правда – като зацапана дреха;

и всички посърнахме като лист,

и беззаконията ни като вятър ни отнасят.

Ако жив и здрав стигна до село

с кон до коня, мила моя майнольо,

ще хвърля коравия си къшей

в раззинатата паст на гладния следобед,

преди да е захапал апетитната опашка

на персоналното си хлъзгаво дуенде.

Или е по-добре

да пусна своя клисав хляб по водите

и в някой ден, разкъсван от алиенирана внезапност,

да се завърне коматът пак при мен,

но много по-голям и пресен,

омесен

от ръцете на Живота и Смъртта,

току-що изсвирили Котешкия марш на валерианния роял

след секс, лъжи и видео.

Отдавна е известно,

че гладът най-сетне нещо да се случи,

което да ни кара да имаме чувствителност поне

колкото премъдрата амеба,

е пряко свързан със смъртта на някакъв арабин.

Не ме питай от скука кой е Камю.