Как Яворов се размина с шедьовъра
Безусловно Пейо Крачолов Яворов е един от най-големите български поети. И въпреки опитите на Атанас Далчев да го детронира, той ще остане в историята на поезията на кота по-висока от тази, до която достигна умозрителният Далчев, впрочем не само също отличен поет, но и отличен преводач. Причината Яворов да води пред Далчев са няколко негови кратки, но плазмени стихотворения, между които е "Копнение":
КОПНЕНИЕ
Все туй копнение в духът
все туй скиталчество из път
на който не съзирам края.
И поглед вечно устремен
напред, към утрешния ден
без там пристанище да зная…
Очевидно е, че Далчев никога не би могъл да напише подобен стих. Неговите творби тромавеят в сравнение с Яворовите, но все пак си имат достатъчно широк и заслужен кръг от почитатели.
Преглеждайки внимателно творчеството на Яворов, аз винаги съм си давал сметка, че той, както и Димчо Дебелянов, не е успял да избегне влиянието на поетите символисти в световен план. Практически това е било невъзможно. Поети като Пол Верлен, Артюр Рембо, Шарл Бодлер, Едгар Алан По и др. С две думи - ПРОКЪЛНАТИ ПОЕТИ. Такова е било времето, а всеки плаща данък на своето време. Може би Емили Дикинсън е от малкото творци, които не са платили този данък, но това е друга тема, върху която тук няма да се спирам. Мисля, че Емили Дикинсън звучи твърде модерно дори и днес и дразни мнозина критици и най-вече техните предрасъдъци по отношение на поезията, разглеждана от тях единствено като мерена реч. Но да се върнем към Яворов. Освен "Копнение" той за щастие е написал още едно непосилно за Далчев стихотворение, озаглавено "Среща":
СРЕЩА
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен,
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.
Само гениален поет може да напише подобен стих. А Яворов е гениален, за разлика от Далчев, който просто е един много добър поет. Спомням си, че още като ученик, когато за пръв път прочетох "Среща", аз потръпнах от едно особено чувство - чувството, че се сблъсквам с изключителен образец на поезия. И въпреки всички усилия, които полагаха даскалите ни по литература, за да ни отвратят от поезията, карайки ни да я зубрим и да правим безумни анализи, те не успяха да ме отблъснат от "Копнение" и от "Среща". Тези две стихотворения останаха за мен като еталон за най-висша поезия. Многократно съм се връщал към тях, констатирайки, че силата им на въздействие не само не намалява с течение на времето, но дори расте. Все пак с течение на годините се научих да съм доста по-критичен и разбрах внезапно, че съм в състояние да подобря всяко поетично произведение на всеки един класик. Това се дължеше на откритата от мен теорема, че супертензорът на естетиката не е финитен. Той има безкрайна размерност. При това положение и най-прецизният творец не е в състояние да създаде абсолютен шедьовър. Така, при внимателно вглеждане, всеки един от вас може да подобри произволно избран световен поет в произволно избрано негово произведение. Вече с тези други очи аз се вгледах в любимото ми Яворово стихотворение "СРЕЩА" и се запитах допуска ли то подобрение? Не беше трудно да забележа, че вторият му куплет допуска такова и то във финалния си ред. Там Яворов казва: "няма да се върнат сбъднати мечти."
Колкото повече се вглеждах в Яворовия вариант, толкова повече осъзнавах, че тук е казано нещо банално, а поезията рядко търпи банални завършеци. Така у мен се зароди еретичната мисъл да оставя в паметта си друг - по-съвършен вариант на Яворовия финал. Няколко години ми бяха нужни, докато го открия. Но затова пък направеното от мен откритие ме ощастливи - бях намерил това, покрай което Яворов бе минал без да го забележи. Великият Яворов! Особена тръпка пробяга по тялото ми и се настани трайно в душата ми. Това беше като откритие на нова формула във физиката или в математиката, а всъщност то си беше нова поетична формула. И тя гласеше:
"няма да се сбъднат сбъднати мечти."
Безусловно една много парадоксална формула! А сега ви оставям да се насладите на коригираното Яворово стихотворение:
СРЕЩА /по Пейо Яворов/
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен,
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се сбъднат сбъднати мечти.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Моят редактор ми коригира в ръкописа цитата от Дебелянов:
,,Ти ела разбуди ме тогава -- на великата радост в часът,, от ,,Отдих,, заради неспазеното ченуване. Разубедих го с аргументите -- 1. Правилото на проф. Балан е въведено поне 30г. по-късно и 2. Когато думата обслужва римата, въпреки правлото, е допустим компрмис. Не бива да коригираме класците спрямо съвременните аршини. Камо ли да ги редактираме.
Бих могъл да напиша публикация ,,Как Смирненски се размина с шедьовръра,, и да му редактирам:
,,всуе тъй празнично блестят,, на ,,напразно празнично блестят,, с аргументите, че е нарушил ямба и е пропуснал възможноста да обогати финалния стих с вътрешна рима и алитрация. Но няма как да го питам дали нарочно не го избегнал. За сега. Някой ден, ако се видим на 4 очи, може би ще го питам.
Не бих нарекъл Смирненски аритмичен поет. Напротив. Много е прилежен в метриката. За разлика от Борис Христов, примерно. -
Простете, текста е написан през 1885 година на път за фронта при Сръбско-българската война!
-
На времето, когато избраха "Мила Родино"
по текст на Цветан Радославов, двама известни поети добавиха:"С нас Москва е в мир и в бой!"
Цветан Радославов е написал текста, когато като студент взима участие в Балканската война и пътувайки по Дунав, подчинява патриотизма,красотата и таланта си пред България,за да пеем този текст в оригинал сега! -
Оригиналността при Мисана е балансирана, завършена, с нови, невиждани образи и внушения, не неверни - напротив, учудващи и интересни. Вдъхновяващ поет, искрен и провокиращ в прозата, любим автор за мен. Никога не се е мислил за нещо повече от другиго.
Има ограничение на коментарите не по негова вина поради критики към него вместо към творбите му. “Грешки“, „бездарници“, това ли са подходящи думи в сайт за лично творчество? Понеже се е осмелил да харесва творчеството на поет със свой прочит?
Кой е бездарник решават не нехаресалите, а харесалите - щом има такива, значи има и талант. Да, има съгласни, има и несъгласни - текстът провокира към размисъл! Никой не би си играл да разсъждава по текст, нито би предложил свой прочит, без да го харесва.
Стойността на литературата не е в това да заковава мисълта на човека, а в това да я пуска да лети. -
Дали Яворов е пропунал този варант за финал или нарочно го е избегнал? Няма как да знаем. Логичен финал. Не бих го нарекъл банален. Времето не може да се върне наобратно, за да се върнат мечтите. Тук той визира чувството на очакване, което ни изпълва. Няма да се върнат ония задочни срещи с бъдещето, които ни изпълват с копнеж и повдигат сърцата. Това казва той.
Младен предлага един тавтологичен, антитезисен финал. Или алогичен? Няма да се сбдне сбъднатото? Ама нали е факт, вече се е сбъдало!
Да поправяш велик поет, гений (по собствените си думи), означава да имаш себе си за нещо повече от това. Може би за Бог?
Съгласен съм с Ив. Това не е корекция, а редакция.
Коригирането касае нормативността. -
Категорично оценката е положителна - лично мнение, аргументация, логика, отношение.
Разбира се, че е спорно. Но, предполагам, това е целта.
Яворов е поет на оценката на света, Далчев - на вътрешната вселена. Разминаване огромно. И от там - личното мнение е според характера на човека - интроверт, екстраверт.
Харесах! -
Веднъж сбъдната мечта няма как да се върне като такава, защото тя става реалност. Няма как да се сбъдне пак, защото вече е сбъдната! Подкрепям смелостта ти, да внасяш корекции в поетичните текстове на класиците ни! Няма съвършени неща в този свят освен Великият Създател!
-
Интересно написано. И темата е интересна. Да, може би няма нужда от сравняване на Далчев с Яворов, мисля си, всеки е имал какво да допринесе към българската литература. Обаче съм съгласен, че е много ценно да се разглеждат поетите класици през нови очи, с нови прочити, а не само да се мислят като научено съчинение разсъждение. Все пак призведенията, които са оставили са за да бъдат четени и ценени, и да се размишлява над тях, и да се препрочитат, а не само с едни заучени фрази да се разглеждат. А браво за смелостта наистина да променяш стих на Яворов, аз изпитвам едно страхопочитание към тези велики поети (не че съм поет, няма какво и да се опитвам да редя стихове), но такива усилия е хубаво да се оценяват!
Все пак ако никой не смее да каже нищо ново, тъпчем на едно място, а развитие трябва да се търси, само така има литература,иначе има само едно велико име и след него никой да не се изказва, така никой нямаше да е написал нищо.
Поздравления! Много ми хареса да видя Яворов тук. -
Личностите не съществуват, за да бъдат превръщани в идоли, а за да замислят и да участват в света по пълноценен начин. Да превръщаме личности в идоли е меко казано варварщина. Да играят роля в обществото и най-вече в душата на хората е тяхната награда, а не никому ненужното обожествяване. Малко хора биха се осмелили да поразсъждават искрено над текст, биха предпочели да се придържат към шаблона на повтаряните похвали или критики, защото така е най-лесно да се правят на умни. На мен ми допадна варианта, който предлагаш. Наистина е интересно какво би казал Яворов, но в случая най-важното е, че се проявява интерес към негов текст от наистина оригинална (т.е. не шаблонна) гледна точка. Да хванеш любим свой поет и да опиташ да подобриш нещо негово - това наистина е смелост. Безспорно, за човека безкрайността е страшна, но трябва да ѝ се радва, винаги може да види нещо ново Не ми допада запечатването на текстовете с историческия контекст и свободния им прочит е наистина глътка свеж въздух
-
Прощавай, Младен!
Копия много, но оригиналът е един!
Особено в изобразителното изкуство са предлагани хиляди фалшификати.Дори и в музеите пробиват!
Мисля, че това е морален проблем. Една картина да бъде закупена за много пари, а да се окаже копие, е все едно да печатаме долари или евро и сме...вече богати,докато не дойдат да ни ги конфискуват и ни утешат с присъда "на многая лета!"
Имаш право на рецензия,но се постави на мястото на Яворов:какво ли би ти отговорил!? -
Поздравления за куража, Младене! Но ми се струва безсмислено да "мерим перата" на класиците! Те именно затова са останали всичките, защото всеки от тях е казал нещо, което другия не е успял! Ако можем да се пренесем векове напред във времето и видим, че единия вече е забравен, едва тогава можем да кажем, че другия е бил по-талантлив! Дори в нещо толкова елементарно, като конкурсите за "Мис", всеки си има своя фаворитка и почти винаги, тя е различна от тази на журито! И така - "Хамлет" или "Фауст"? (Анджелина Джоли или Моника Белучи?)
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"няма да се сбъднат сбъднати мечти"
не е тавтология, а прозрение. Но първо трябва да осъзнаеш същината, а не да се изкажеш формално.