Безусловно Пейо Крачолов Яворов е един от най-големите български поети. И въпреки опитите на Атанас Далчев да го детронира, той ще остане в историята на поезията на кота по-висока от тази, до която достигна умозрителният Далчев, впрочем не само също отличен поет, но и отличен преводач. Причината Яворов да води пред Далчев са няколко негови кратки, но плазмени стихотворения, между които е "Копнение":
КОПНЕНИЕ
Все туй копнение в духът
все туй скиталчество из път
на който не съзирам края.
И поглед вечно устремен
напред, към утрешния ден
без там пристанище да зная…
Очевидно е, че Далчев никога не би могъл да напише подобен стих. Неговите творби тромавеят в сравнение с Яворовите, но все пак си имат достатъчно широк и заслужен кръг от почитатели.
Преглеждайки внимателно творчеството на Яворов, аз винаги съм си давал сметка, че той, както и Димчо Дебелянов, не е успял да избегне влиянието на поетите символисти в световен план. Практически това е било невъзможно. Поети като Пол Верлен, Артюр Р ...