Как Яворов се размина с шедьовъра
Безусловно Пейо Крачолов Яворов е един от най-големите български поети. И въпреки опитите на Атанас Далчев да го детронира, той ще остане в историята на поезията на кота по-висока от тази, до която достигна умозрителният Далчев, впрочем не само също отличен поет, но и отличен преводач. Причината Яворов да води пред Далчев са няколко негови кратки, но плазмени стихотворения, между които е "Копнение":
КОПНЕНИЕ
Все туй копнение в духът
все туй скиталчество из път
на който не съзирам края.
И поглед вечно устремен
напред, към утрешния ден
без там пристанище да зная…
Очевидно е, че Далчев никога не би могъл да напише подобен стих. Неговите творби тромавеят в сравнение с Яворовите, но все пак си имат достатъчно широк и заслужен кръг от почитатели.
Преглеждайки внимателно творчеството на Яворов, аз винаги съм си давал сметка, че той, както и Димчо Дебелянов, не е успял да избегне влиянието на поетите символисти в световен план. Практически това е било невъзможно. Поети като Пол Верлен, Артюр Рембо, Шарл Бодлер, Едгар Алан По и др. С две думи - ПРОКЪЛНАТИ ПОЕТИ. Такова е било времето, а всеки плаща данък на своето време. Може би Емили Дикинсън е от малкото творци, които не са платили този данък, но това е друга тема, върху която тук няма да се спирам. Мисля, че Емили Дикинсън звучи твърде модерно дори и днес и дразни мнозина критици и най-вече техните предрасъдъци по отношение на поезията, разглеждана от тях единствено като мерена реч. Но да се върнем към Яворов. Освен "Копнение" той за щастие е написал още едно непосилно за Далчев стихотворение, озаглавено "Среща":
СРЕЩА
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен,
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.
Само гениален поет може да напише подобен стих. А Яворов е гениален, за разлика от Далчев, който просто е един много добър поет. Спомням си, че още като ученик, когато за пръв път прочетох "Среща", аз потръпнах от едно особено чувство - чувството, че се сблъсквам с изключителен образец на поезия. И въпреки всички усилия, които полагаха даскалите ни по литература, за да ни отвратят от поезията, карайки ни да я зубрим и да правим безумни анализи, те не успяха да ме отблъснат от "Копнение" и от "Среща". Тези две стихотворения останаха за мен като еталон за най-висша поезия. Многократно съм се връщал към тях, констатирайки, че силата им на въздействие не само не намалява с течение на времето, но дори расте. Все пак с течение на годините се научих да съм доста по-критичен и разбрах внезапно, че съм в състояние да подобря всяко поетично произведение на всеки един класик. Това се дължеше на откритата от мен теорема, че супертензорът на естетиката не е финитен. Той има безкрайна размерност. При това положение и най-прецизният творец не е в състояние да създаде абсолютен шедьовър. Така, при внимателно вглеждане, всеки един от вас може да подобри произволно избран световен поет в произволно избрано негово произведение. Вече с тези други очи аз се вгледах в любимото ми Яворово стихотворение "СРЕЩА" и се запитах допуска ли то подобрение? Не беше трудно да забележа, че вторият му куплет допуска такова и то във финалния си ред. Там Яворов казва: "няма да се върнат сбъднати мечти."
Колкото повече се вглеждах в Яворовия вариант, толкова повече осъзнавах, че тук е казано нещо банално, а поезията рядко търпи банални завършеци. Така у мен се зароди еретичната мисъл да оставя в паметта си друг - по-съвършен вариант на Яворовия финал. Няколко години ми бяха нужни, докато го открия. Но затова пък направеното от мен откритие ме ощастливи - бях намерил това, покрай което Яворов бе минал без да го забележи. Великият Яворов! Особена тръпка пробяга по тялото ми и се настани трайно в душата ми. Това беше като откритие на нова формула във физиката или в математиката, а всъщност то си беше нова поетична формула. И тя гласеше:
"няма да се сбъднат сбъднати мечти."
Безусловно една много парадоксална формула! А сега ви оставям да се насладите на коригираното Яворово стихотворение:
СРЕЩА /по Пейо Яворов/
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен,
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се сбъднат сбъднати мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
Не бих нарекъл Смирненски аритмичен поет. Напротив. Много е прилежен в метриката. За разлика от Борис Христов, примерно.
