Снощи бяхме на ресторант - с най-големите ми приятели и с децата.
През деня бяха оперирали големият им син.
Те - изтощени, ние - гледахме да разсеем напрежението.
Тиха музика, разкошно меню, перфектно обслужване.
Може би, бъдещите ми снаха и зет...
Засвириха хоро.
Децата ми...- музиката и ритъма в кръвта си носят.
Повече от половин век е минал, откакто е млъкнала гайдата на дядо ми, разстреляна от подпийнал подпоручик с отрязана партизанска глава в ръка,
но ручилото и още бучи във вените...
Капанското и в жена ми заигра.
Станаха.
Мене - краката ми парализирани, ръката ми оловна - чаша не вдига! ...