Какво е Нежността?
Снощи бяхме на ресторант - с най-големите ми приятели и с децата.
През деня бяха оперирали големият им син.
Те - изтощени, ние - гледахме да разсеем напрежението.
Тиха музика, разкошно меню, перфектно обслужване.
Може би, бъдещите ми снаха и зет...
Засвириха хоро.
Децата ми...- музиката и ритъма в кръвта си носят.
Повече от половин век е минал, откакто е млъкнала гайдата на дядо ми, разстреляна от подпийнал подпоручик с отрязана партизанска глава в ръка,
но ручилото и още бучи във вените...
Капанското и в жена ми заигра.
Станаха.
Мене - краката ми парализирани, ръката ми оловна - чаша не вдига!
Само очите ми се пълнеха...
После блуз.
Играеше Младостта.
Влюбено.
Нежно.
А какво е Нежността?
За мен тя е тих морски залив.
Безкрайно поле.
Хоризонтът, където се целуват Земята и Небето.
Първото кокиче.
Синята горска теменужка.
Момината сълза.
Ароматът на роза.
Пухкавата опашка на котката.
Брезата.
Детски устенца върху майчина гръд.
Бисерчето от раковинката.
Плюшеното мече до възглавницата.
Стапящата се снежинка.
Пухчета на тополата.
Разлюляната ракита от топъл ветрец.
Нечий добър поглед.
Сватбеният ритуал.
Докосването на ръце.
Гласът на приятел.
Копринената нишка.
Букетче полски цветя.
Целувката на любимата.
Биенето на две сърца.
Аз и Ти.
© Красимир Дяков All rights reserved.
