Какво значи ред?
Дойдоха ми гости – семейство чужденци. Съпрузи с две малки деца. В душата ми се прокрадна леко притеснение като видях децата – 4, 6 годишни. Колко ли шумно ще стане в къщи, безпорядък. Обаче аз ги бях поканила!
На следващият ден всички станаха тихо. Децата ако имаха въпроси, просто се приближаваха към родителите си и питаха. Проблемите се разрешаваха бързо. Животът тръгна по установения ред. Всички знаеха своите задължения и ги изпълняваха без възражения. Не се усещаше, че в къщата има малки деца!
Успокоих се, че не съм сбъркала.
Един топъл слънчев ден излезнах да пия кафе до близката градинка. Около мене имаше много хора – деца, родители. Вниманието ми беше привлечено от три пет годишни момиченца – добре облечени. Когато обаче започнаха да разговарят - от устата им излизаха само крясъци, писъци, викове. Не бях в състояние да чуя дори собствените си мисли. Обърнах се укорително към седящите на пейката майки:
- Извинете, не може ли децата Ви да разговарят тихо. Не е нужно всички да ги слушат.
Майките ме изгледаха с неразбиране:
-Разбирате ли какво искате? Ние отглеждаме ДЕЦА!
Нищо не можах да отговоря. Мислено направих сравнение с гостите вкъщи.
Дали в един момент децата ще разберат, че вече са станали големи хора и ще знаят ли какво значи ред и как трябва да се държат?
© Алина Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Не, няма да знаят. Още от най-ранна детска възраст, без никакво съмнение, децата са "възпитавани" в безотговорност. В учебниците по "Педагогика" пише, че децата трябва да се наказват, но не по унизителен начин, разбира се. Те трябва да знаят точно за какво са наказани, иначе няма ефект. А болшинството от съвременните родители само шамарят децата си, без да им обясняват много-много. Или пък не ги шамарят, а ясно отправят на децата си посланието, че всичко им е позволено. В училище децата също не се наказват. А само чрез наказанието може да се изгради чувство за отговорност. На учителя не му е разрешено да ги наказва. Нямам предвид шамарене, разбира се. А задържане след часовете или нещо друго, което би било неприятно за ученика. Вместо това обаче подрастващите остават с чувство за безнаказаност. Тези, които са по-добрички, меко казано, остават с чувство за накърнена справедливост. И започват също да нарушават правилата. Така че, без съмнение, засега няма надежда. Много хубава творба иначе. Ще ми се повече хора да я прочетат. Стига сме се правили, че не виждаме проблемите! Това няма да ни помогне.
-
Зависи от обучаващите
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
