18 ago 2015, 13:57

Какво значи ред?

  Prosa » Relatos
1.2K 0 2
1 мин за четене

 

Дойдоха ми гости – семейство чужденци. Съпрузи с две малки деца. В душата ми се прокрадна леко притеснение като видях децата – 4, 6 годишни. Колко ли шумно ще стане в къщи, безпорядък. Обаче аз ги бях поканила!

На следващият ден всички станаха тихо. Децата ако имаха въпроси, просто се приближаваха към родителите си и питаха. Проблемите се разрешаваха бързо. Животът тръгна по установения ред. Всички знаеха своите задължения и ги изпълняваха без възражения. Не се усещаше, че в къщата има малки деца!

Успокоих се, че не съм сбъркала.

Един топъл слънчев ден излезнах да пия кафе до близката градинка. Около мене имаше много хора – деца, родители. Вниманието ми беше привлечено от три пет годишни момиченца – добре облечени. Когато обаче започнаха да разговарят - от устата им излизаха само крясъци, писъци, викове. Не бях в състояние да чуя дори собствените си мисли. Обърнах се укорително към седящите на пейката майки:

- Извинете, не може ли децата Ви да разговарят тихо. Не е нужно всички да ги слушат.

Майките ме изгледаха с неразбиране:

-Разбирате ли какво искате? Ние отглеждаме ДЕЦА!

Нищо не можах да отговоря. Мислено направих сравнение с гостите вкъщи.

Дали в един момент децата ще разберат, че вече са станали големи хора и ще знаят ли какво значи ред и как трябва да се държат?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не, няма да знаят. Още от най-ранна детска възраст, без никакво съмнение, децата са "възпитавани" в безотговорност. В учебниците по "Педагогика" пише, че децата трябва да се наказват, но не по унизителен начин, разбира се. Те трябва да знаят точно за какво са наказани, иначе няма ефект. А болшинството от съвременните родители само шамарят децата си, без да им обясняват много-много. Или пък не ги шамарят, а ясно отправят на децата си посланието, че всичко им е позволено. В училище децата също не се наказват. А само чрез наказанието може да се изгради чувство за отговорност. На учителя не му е разрешено да ги наказва. Нямам предвид шамарене, разбира се. А задържане след часовете или нещо друго, което би било неприятно за ученика. Вместо това обаче подрастващите остават с чувство за безнаказаност. Тези, които са по-добрички, меко казано, остават с чувство за накърнена справедливост. И започват също да нарушават правилата. Така че, без съмнение, засега няма надежда. Много хубава творба иначе. Ще ми се повече хора да я прочетат. Стига сме се правили, че не виждаме проблемите! Това няма да ни помогне.
  • Зависи от обучаващите

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...