Глава деветнадесета – за оправянето в живота

Така си е – на някои и воловете му се телят, друг търси под вол теле. Не, не всичко е свършено в областта на забогатяването и преуспяването, в областта на първоначалното награбване на капитали. Не всички, които могат, са извън родината, не всички, които крадат, са вече обрали стопанството ни. Казваше бай Тошо навремето (ама кой да го слуша!), казваше той, че сме построили две Българии. То едната я продадоха за долар, втората я обраха, ама още има – третата продължават да я изсмукват за приватизиране, за обогатяване, за успех в живота.

Важното е да попаднеш на хора, да ти посочат правия път, както каза дядото, току-що влязъл задъхан в кафенето. И ние го викнахме при нас, естествено – нова душа, нови истории.

Дядото се съгласи да му викнем една малка – ама малка, щото път го чакал. Абе, искал да успее до обяд на свиждане да отиде, защото син имал… сещате се къде, искал да го види, пък и армаганче му носеше.

Трима синове имал дядото - така се похвали - левенти, умни, пъргави. Най-големият обаче се завъртял преди тридесетина години в една доларова далавера, нещо го пообвинили и - хоп! - зад решетките.

Там го сварила свободата, там попаднал на едни умни и знаещи хора.Та му намерили работа по специалността - нещо купувал, нещо продавал, нещо туй-онуй…

Абе живот си заживял. Идвал наскоро след това в село. Той в един голям автомобил, отзад - два камиона. И като заразтоварвали работниците му… хладилници, фризери, телевизори, разни там машини за облекчаване на кухненските грижи, за миене и лъскане на подовете…все работи, дето поне инженер трябва да си, та да ги управляваш.

Но и затова бил помислил - две домашни помощнички докарал, майка му да заместят, че и градинар, че и пазач бил назначил. Старата къща за месец бутнали хората му, страхотна вила вдигнали. Бащата и майката се настанили в малката виличка. В голямата правел бизнес срещи, бизнес закуски, бизнес мадами  водели, бизнес голи танци играели по месечина край големия басейн в двора.

Ама това е - на хора да попаднеш, човек да те направят. Щото средният син нещо тъкмо тогава я закъсал.

Завъртял една игра с митниците - това прекарвал, онова не обмитявал, другото внасял през браздата потайничко. Но нещо някому не додал, другиму не доплатил, та лоши хора го наклеветили и – хоп! - бутнали го зад решетките.

При него се бил запътил дядото, защото още два месеца му оставали, та да свиква вече на домашна гозба. Е, и средният син вече не бил за жалене, защото се похвалил в едно писмо, че го потърсили едни хора - ама много оправни хора! - та му предложили хубава работа след затвора. Вече имал опит, знаел игрите, можел да скача според свирнята. Това е важното днес - на хора да попаднеш,  дори в затвора.

Пък третият син… лоша работа, ще знаете - едва не проплака старчето. Даскал в селото бил. Той от малък си залитал по книжките, четял, учел после в големия град, на децата предавал. Обаче закрили школото в селото - не било рентабилно да държат толкова даскали заради някакви си селянчета, дето ще стават орачи и копачи, не било приоритетно, било второстепенна важността - така рекъл културният шеф от града, като връчили на кмета писмото.

И нещо оклюмал синът, нещо я объркал. Щото и жена му безработна - закрили, знаеш, кравефермата, по-евтино било да внасят сухо мляко, пък и комисиони от него падали. А пък синът им студент, дъщерята - ученичка…

Ама оня ден идвал негов съученик от града, предложил му някаква далаверка. Дребна работа, за жълти стотинки,но…

Знае ли човек де ще му излезе късметът! Може и от първия път да ги хванат. В затвора да ги бутнат, а там… А там да попадне на хора, работа хубава да му намерят, и той като братята си да се оправи в живота.

Защото не всичко е загубено още - има, още има какво  от кого да се прибере, има как да се оправи човек в живота…