Вече се канех да обявявам фалит. Не си струва да плащам данъци за един бизнес, който явно напоследък не върви, а още повече прогнозата беше, че съвсем ще закъса. Оставаха само няколко дребни парцела в централната зона, които се надявах да пласирам на безценица и после удрям кепенците. Стига вече съм пълнил гушата на държавата с данъци, която и без това няма да се трогне от дереджето ми. Подадох обява в регионалния вестник с максимално лаконичен текст: „ парцели в Мараша*, цена - символична, телефон... имейл..." и толкова. Достатъчно. Хич даже не се надявах, че ще успея да ги пласирам скоро, предвид стагнацията, но нямах друг изход. Притискаха ме и разни кредитори, които понякога имат навик да си служат с нестандартни методи на въздействие. Вече се канех да затварям, когато навън нещо изтрополя и в кантората се втурна запъхтян клиент. Едва поел сулук, той изломоти:
- Купувам ги!
Гледам го и ми стана чудно. Чак толкова бърза реакция не бях очаквал никога. Не можех да си обясня на какво с ...