Вече се канех да обявявам фалит. Не си струва да плащам данъци за един бизнес, който явно напоследък не върви, а още повече прогнозата беше, че съвсем ще закъса. Оставаха само няколко дребни парцела в централната зона, които се надявах да пласирам на безценица  и после удрям кепенците. Стига вече съм пълнил гушата на държавата с данъци, която и без това няма да се трогне от дереджето ми. Подадох обява в регионалния вестник с максимално лаконичен текст: „ парцели в Мараша*, цена - символична, телефон... имейл..." и толкова. Достатъчно. Хич даже не се надявах, че ще успея да ги пласирам скоро, предвид стагнацията, но нямах друг изход. Притискаха ме и разни кредитори, които понякога имат навик да си служат с нестандартни методи на въздействие. Вече се канех да затварям, когато навън нещо изтрополя и в кантората се втурна запъхтян клиент. Едва поел сулук, той изломоти:

• - Купувам ги!

Гледам го и ми стана чудно. Чак толкова бърза реакция не бях очаквал никога. Не можех да си обясня на какво се дължи този засилен интерес. Някаква грешка ли има, някакви нови проекти относно градоустройствения план ли са се появили, какво е станало? Заинтригуван съм. Иначе личността на въпросния господин ми се изясни моментално: Къса подстрижка, тъмни очила, низко чело, дебела глава, дебел врат, разплуто туловище на бивш спортист от бившите спортни величия на нацията. Няма две мнения.

• - Купувам ги всичките - повтори той настойчиво.
• - Окей, няма проблем - успокоявам го аз - Тук ли да повикаме нотариус или да отидем в някой нотариат?
• - Вече съм се погрижил. Водя нотариус.

Охо, значи работата не търпи отлагане. Пак се замислих какво ли ще да е то това, дето е повдигнало интереса към тези не толкова престижни терени- общо взето един типичен за нашия град еснафски квартал със стари къщи и тесни и криви калдъръмени улички. Изискваше се доста предварителна работа: разчистване на старите къщи, проблеми с канализацията и така нататък. Всичко това оскъпяваше и без това скъпото строителство, а по наши дни все повече се налага тенденцията  към изместване интереса на клиентите по периферията - предимно южната и западната градска зона, където се строяха значително по-евтини и комфортни сгради с повече простор и повече природа. Но там участъците вече бяха разпродадени и закупени от конкуренцията и строежите на много места - вече в напреднал стадий. Това ме поставяше в доста неизгодна ситуация, предвид намаляването на заявките от страна на елитни купувачи и наплива на всевъзможни лумпенизирани етноси към центъра. По принцип терените в старата част се търгуват значително по-трудно по ред причини. Екология, археология и така нататък. Така че доста се зарадвах на това внезапно внимание към моята стока, въпреки недоумението. Чак толкова спешна развръзка изобщо не бях си представял. Това означаваше известна отсрочка на окончателния фалит, а може би и стабилизация на бизнеса. Чудех се дали да не поискам повече пари, но реших да изчакам, за да се ориентирам за какво става въпрос.

Докато умувах по стълбището се разнесе тропот и след малко през вратата надникна някаква сврача физиономия - явно въпросният нотариус. Плешива глава, няколко диоптъра очила, заострен клюн вместо нос, лунатичен поглед на държавен и вече частен чиновник с поне четиридесет годишен трудов стаж.

• - Ами можем да започваме - обявих аз след като индивидът с папките и сврачата физиономия се настани отсреща - значи терените са в близост до църквата „Свети Георги" и моста на Герджика.
• - Какво, какво?! - облещи се господинът с дебелата глава - каква църква, какъв Герджик? Там има ли изобщо църкви; аз мислех, че теренът е в зоната на големия вулкан - май Олимп монс се казваше... и е съвсем свободен от строежи.

На свой ред аз се облещих:

• - Чакайте, момент! Какъв голям вулкан. Доколкото ми е известно в Мараша няма вулкани.
• - Мараша ли? Ама за какво говориш, бе приятелю!? Ти нещо ме търкаляш. Тук пише - черно на бяло - не става въпрос за никакъв Мараш, а за Марс. Ето на!

И индивидът заби пръст върху едно подчертано място от обявите в регионалния ежедневник, където бе отразена моята обява.

-       Значи, кантората за недвижими имоти Р*Р предлага терени за строежи на Марс.  Това ваше ли е? Не ми трябва никакъв Мараш; аз търся нещо на Марс.

Погледнах и занемях. Наистина обявата гласеше някакъв подобен идиотизъм. Как е станало, нямах представа, но с нашия вестник всичко е възможно.

• - Но как се е получило това? - глупеех аз.
• - Какво толкова се е получило? Нищо особено не се е получило - най- обикновена реклама и аз се възползвам от предложението.
• - Но за какво ви е? - още повече се ошашавих аз.
• - Имаш предвид имотите ли? - погледна ме мрачно индивидът - Как за какво - естествено за строеж на туристически обекти. Смятам да изградя там верига от престижни хотели. Питах един астроном и той ми обясни, че мястото е в южното полукълбо на планетата - в зоната на платото. Щом има голям вулкан, значи ще има и минерални извори. Ще направя балнео-санаториуми, плажове и сауни, ще построя ски-писти и влекове, ще бутилирам минерална вода от Марс. Чат ли си?

Но аз изобщо не бях „чат" и главата ми се замая. Не можех да повярвам на очите си и се чудех дали не сънувам или нещо съм мръднал.

В същия момент онзи, плешивият очилатко, извади една карта от чантата и я разгъна на бюрото. Съвсем се сгромолясах: пред мен стоеше едромащабна карта на  червената планета - ни повече, ни по-малко. Онзи се почеса и тикна пръст в зоната на един привилегирован обект с огромни размери в южното полукълбо.

-        Клиентът предпочита терените да са в този район: това е големият вулкан „Олимп монс", а този - също. Това е така нареченият голям каньон „Велис Маринерис", както и „Маре Еритреум"*. Според нашите проучвания, те са най- атрактивни - обясни той.

-         Точно така - потвърди дебеловратият - давай да уреждаме сделката по- бързо, докато не е усетила конкуренцията. Никак не обичам да ме оставят да лапам мухи.

Направо си глътнах граматиката и се чудех какво да правя. То все съм виждал щуротии, все бива, все може, ама чак толкова серсемлък не съм очаквал дори и в парламентарните среди. Хем ме досмеша, хем се тревожех да не възникнат усложнения и да се окажа в ролята на подгонен заек.

• - Ама вие сериозно ли?
• - Че ти как мислиш, имам ли вид на канарче - озъби се онзи - ние сме най- сериозната фирма в целия регион; тук няма „ала-бала".

Дойде ми до гуша; значи тези нямат никакво намерение да се шегуват. Ами да става каквото ще. В края на краищата, ако ме подгонят, ще бягам. Без да усуквам повече посочих няколко видими обекта на картата - съвсем случайни, впрочем -  и обявих кисело:

• - Предлагам това, това и това. Всички терени са хит.
• - Отлично! - заяви бизнесменът - Купувам ги. Колко декара е всичко това?
• - Колкото желаете; още не са минали експерти от поземлената комисия да определят границите на имотите.
• - Още по-добре. Значи, възнамерявам да закупя стотина декара в зоната на Олимп, стотина в зоната на големия каньон и още толкова край морето. Всичко около триста на първо време. После ще видим.
• - Но това не е никакво море - опитах се да го информирам аз.
• - Няма значение; ще стане море - троснато възрази онзи. Щом аз съм се заел, може и океан да стане...

Е щом е така, да приключваме. И без това се очертава неясна перспектива с възможност за максимално бързо бягство от вниманието на местната мафия.

-      Ами тогава давайте - укротих топката аз - да финализираме сделката, докато не са дръпнали цените нагоре...

-       Предполагам, че цената е същата като в обявата; няма нищо променено - подхвърли сврачата физиономия.

-        Всичко си е същото; няма промени - потвърдих аз. Има си хас да кажа нещо друго. Бързах да ги махна от главата си.

-        Тогава да обявим текста по договора: значи - терен от сто декара в зоната на Олимп,  терен от сто декара в зоната на каньона Велис Маринерис, терен от сто декара в зоната на Маре Еритреум. Колчетата на парцелите ще бъдат поставени допълнително от поземлената комисия. Сумата е платена. Моля страните да подпишат протокола.

Докато се подписвах, в кантората  се вмъкна още един дебеловрат тип, който мъкнеше брезентов чувал и ми го струпа в краката. Погледнах и онемях. Беше пълен с пачки съвсем нови евро. Съвсем редовни.

• - Ще броим ли? - подхвърли бизнесменът.

Щях да кажа: „няма смисъл - нали сме джентълмени" и такава беше първоначалната ми реакция, с намерение да се измъквам по-бързо, но съобразих, че подобно поведение би предизвикало съмнения и отговорих:

• - Естествено.

След което изсипах пачките на земята и започнах да ги оглеждам една по една и да ги броя. Добре, че сумата беше в едри банкноти, та бързо приключих. Иначе кой знае дали щях да запазя хладнокръвие и да не хукна да бягам. След което обявих:

• - Всичко е наред. Да ви пожелая успех в начинанието!
• - Точно така, мой човек - захили се бизнесменът. - И когато се пенсионираш, обади се да те назнача за портиер на някой от хотелите или за бодигард. Обичам да правя услуги на приятелите си.

Стиснахме си ръцете и онези се изхлузиха с папките и документите, а аз нарамих чувала. Бързах да изчезвам час по-скоро и да бягам където ми видят очите, докато не е довтасала полицията или докато не са се върнали онези. Защото хич не се съмнявах, че ще се върнат.

Да, но не стана така. Вместо това по стълбите се чу тропот и секунда след това в кантората нахлуха още двама дебеловрати типове. Не бяха същите; други бяха. Отначало се изплаших, че може да са някои изнудвачи, на бързо се успокоих.

• - Тук ли се продават парцели на Марс?
• - Ами, ами... - запелтечих аз.
• - Значи, купувам всичко, каквото имате в наличност. Предпочитам тропиците, Арктическата зона и един терен в равнината Тарсис*.
• - Но за какво ви са, какво ще правите с тях?
• - Как какво - стрелнаха ме свирепо онези - ти от небето ли падаш? Ще добиваме злато. Последните изследвания показват, че тези терени са богати на цветни метали. Злато, платина и други. Освен това може и петрол да намерим...

Е, това е то! Тя стана каквато стана...

-       Окей! Давайте да започваме - въодушевих се аз - Значи, извадихте голям късмет. Тъкмо в тези райони разполагаме с достатъчно парцели. Предпочитам плащането в брой. Имате ли нотариус?

-        Няма проблем; всичко е предвидено.

-        Какви площи предпочитате?

-        За сега стотина квадратни километра ще ни свършат работа.

-        Чудесно. Тогава да изготвим договора, да подпишем и да се разплатим. Цената ви е известна, предполагам...

Работата се уреди бързо и клиентите си тръгнаха доволни, оставяйки още един брезентов чувал - значително по-голям. Дори не го погледнах този път. Знаех какво има. Приготвих се за старт...

Но изобщо не успях да си тръгна и по стълбището затрополяха стъпки. Идваха още. Сега очаквам някой да закупи Фобос и Деймос***

Р

*     Геологични обекти на  планетата  Марс. Съответно:

•  Най-големият вулкан на Слънчевата система - 27 км.
•  Най-големият каньон на Слънчевата система - дълъг 4000 км., дълбок 7км.
•  В действителност - пясъчно море, поради липса на вода.

**   Най-голямото плато на Слънчевата система - значително по-голямо от Тибет.

*** Сателити на Марс.