КАТО ДИАМАНТЕНИ
КАТО ДИАМАНТЕНИ
Как ме галиш с тези мъниста,
цял се губя - откривам в очите ти -
в зениците вълшебства и истини,
а в ириса просто мечтите си!
Защо ме гледаш така? С тези големи очи - те като диаманти. Цял се виждам в тях... губя се! А тези ириси, надиплени като тютюн, кафяви, а пъстри... Как правят с лекота този кръг около зениците - те черни перли, а блестят като слънце... А падне ли мрака по покривите нощем, те се уголемяват, сякаш искат да сберат всичките звезди по небето... и го правят!
Луната - ненаситна, оглежда се в двете перли и се превръща в две луни, но досущ еднакви. После... после започва да се кипри - оправя си лунния тоалет и заблестява по-силно. Тогава като пощръкляла огрява всички усойни пътеки - чак навътре в гората се виждат. Те - пътеките радостно започват да се вият и танцуват и дават част от тази блага светлина и на акациите, на онези, на които вчера се любувахме... А клоните вече побелели и благодарни за новата си премяна, тези вълшебни светещи одежди, започват да махат към теб. Гнездата свити вътре толкова трудолюбиво, се стоплят само за миг и малките птиченца заспиват доволни...
Защо ме гледаш така с тези големи очи, ще се съмва?
Не искам да изпускам изгрева, но да му се полюбувам пак в тях.
Не ги затваряй, чу ли ?
Тогава искам да да видя как първият лъч, който все се показва иззад баира, се стрелка по очите ти, сякаш бърза нетърпеливо. Луната никак не е доволна. Крие се и чака някъде сърдита, чак до мръкнало, за да се огледа пак в теб и да се покипри... Та този лъч искам да видя, как пропъжда онази кокона и тези черни мъниста намалят размера си, но тогава очите ти стават най-пъстри! Нанизът тютюн става най-видим и пуска лъчите си...
Не заспивай, почакай още малко... Добре, и мен сънят ме унася вече, но после обещай да отидем до реката. Много ми се гледат онези слънчеви зайчета, които бягат по вълните.
Но пак в теб искам да ги усетя... като диамантени са... хайде, лека нощ...
01.03.07.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Яков Todos los derechos reservados
Благодаря ви!
