Като открехната врата...
Двамата да вечеряме във градината,
докато едва виждаме чиниите...
Нито много близо, нито много далеч...
Да разливаме виното и да отпиваме...
Вратата леко да се открехва...
Много смисъл – в малко думи.
Никога няма да разбера.
Прелиствам книги и забравям...
Тъмнината твърде много значи.
Тогава Смисълът обезумява.
Малките ти етикетчета падат едно по едно... ...