4 нояб. 2010 г., 20:33

Като открехната врата... 

  Проза
499 0 0
1 мин за четене
Като открехната врата...
Двамата да вечеряме във градината,
докато едва виждаме чиниите...
Нито много близо, нито много далеч...
Да разливаме виното и да отпиваме...
Вратата леко да се открехва...
Много смисъл – в малко думи.
Никога няма да разбера.
Прелиствам книги и забравям...
Тъмнината твърде много значи.
Тогава Смисълът обезумява.
Малките ти етикетчета падат едно по едно... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??