Не се познавам. Навярно вече си обсебил цялата ми маска.
Такава ставам, когато се губя в лъжите ти. Такава ставам, когато си играеш с мен. Такава ме правиш, когато не знаеш какво искаш и защо си тук.
Искаш ли да дишам вместо теб? Да копнея, да лъжа, да живея? А ти ще бъдеш просто наблюдател на собственото си падение.
Ето каква ме правиш, когато те е страх да признаеш, че ще стана като теб.
© Марти Петрова Стефанова Todos los derechos reservados