25 jul 2020, 23:58

Като заваля дъжд, та цяла неделя

  Prosa
1.4K 1 0
2 мин за четене

    Ставай, Белчо! Развиделява вече! Утринният хлад гони нощните ти кошмари! Дори не ми ги разказвай! Нали знаеш - до обяд сънищата не бива да се разказват! После, след пладне ми спомени за Роко, кученцето, как си го сънувал, живо, и за дъщеря си (като малка), как плаче, докато ти и майка й се карате. Не ми казвай, че и ти плачеш за Роко сега! Дето умрял преди 20 години! Още вчера видях как спря сълзите си! Напълниха очите ти и те изведнъж станаха червени! С един жест ги спря да не рукнат! И с най-тъжния глас, който някога съм чувала, каза: "Няма за какво да се извинявам. Съвсем правилно постъпвам". Нарани те гласът й, нали Белчо? На бившата ти жена. Нареди ти да я откараш до Старческия дом, та да вземете с колата майка й до пощата да си получи пенсията. И после да я върнете в дома. "Не се разстройвай! Тя така си говори! С този тон!" - опитах се да го кажа спокойно. "Не е вярно! Когато човек е живял с някого цели 30 години, може да различи нюансите в тона!" Ееех, Белчо! Колкото и да се гордееш, че това вашето било "най-цивилизованият развод", с който сте смаяли познатите ви, мисля, че е страхотна грешка, дето продължавате да се виждате! "Ти си много емоционално свързан с нея" - казах. - "Нищо не може да се направи слещу това! С всяка твоя дума, с всеки твой жест ти сякаш търсиш одобрението й". Като миналия път, помниш ли, когато си забравила термуса с кафето в колата ти? Когато пак я водеше да взема майка си за пенсията. Тогава ти й занесе термуса у тях, изми го и го остави на видно място. А после чакаше тя да ти се обади и да ти благодари. Чакаше, нали, Белчо?
  Направила си е сметката тя! Всичко ти взе при развода и уж си "свободен", а като закъсаш за пари, пак при нея тичаш! Щото, Белчо, само с едни 300 лева живее ли се? Особено през зимата? Затова и повтаряш, че след време може би пак ще се съберете. Страх те е от самотата, Белчо. Знам. И от беднотията те е страх. И от смъртта, че ще те свари сам в жилището ти и с дни никой няма да намери тялото. 
   Ееех, Белчо, всеки трябва да намери сили да тегли сам браздата си! Ставай! Време е да вървим на нивата!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...