25.07.2020 г., 23:58

Като заваля дъжд, та цяла неделя

1.4K 1 0
2 мин за четене

    Ставай, Белчо! Развиделява вече! Утринният хлад гони нощните ти кошмари! Дори не ми ги разказвай! Нали знаеш - до обяд сънищата не бива да се разказват! После, след пладне ми спомени за Роко, кученцето, как си го сънувал, живо, и за дъщеря си (като малка), как плаче, докато ти и майка й се карате. Не ми казвай, че и ти плачеш за Роко сега! Дето умрял преди 20 години! Още вчера видях как спря сълзите си! Напълниха очите ти и те изведнъж станаха червени! С един жест ги спря да не рукнат! И с най-тъжния глас, който някога съм чувала, каза: "Няма за какво да се извинявам. Съвсем правилно постъпвам". Нарани те гласът й, нали Белчо? На бившата ти жена. Нареди ти да я откараш до Старческия дом, та да вземете с колата майка й до пощата да си получи пенсията. И после да я върнете в дома. "Не се разстройвай! Тя така си говори! С този тон!" - опитах се да го кажа спокойно. "Не е вярно! Когато човек е живял с някого цели 30 години, може да различи нюансите в тона!" Ееех, Белчо! Колкото и да се гордееш, че това вашето било "най-цивилизованият развод", с който сте смаяли познатите ви, мисля, че е страхотна грешка, дето продължавате да се виждате! "Ти си много емоционално свързан с нея" - казах. - "Нищо не може да се направи слещу това! С всяка твоя дума, с всеки твой жест ти сякаш търсиш одобрението й". Като миналия път, помниш ли, когато си забравила термуса с кафето в колата ти? Когато пак я водеше да взема майка си за пенсията. Тогава ти й занесе термуса у тях, изми го и го остави на видно място. А после чакаше тя да ти се обади и да ти благодари. Чакаше, нали, Белчо?
  Направила си е сметката тя! Всичко ти взе при развода и уж си "свободен", а като закъсаш за пари, пак при нея тичаш! Щото, Белчо, само с едни 300 лева живее ли се? Особено през зимата? Затова и повтаряш, че след време може би пак ще се съберете. Страх те е от самотата, Белчо. Знам. И от беднотията те е страх. И от смъртта, че ще те свари сам в жилището ти и с дни никой няма да намери тялото. 
   Ееех, Белчо, всеки трябва да намери сили да тегли сам браздата си! Ставай! Време е да вървим на нивата!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...