Смъртта диша във врата ми, смразява плътта ми. Страхът ме разтриса.  Нима всичко ще свърши? Нима ще си отида сред мухъл в тази мрачна, влажна стая и никой няма да ме помни? Не искам, чуваш ли, не искам да умра като нищожество. Не искам да умра и да се разложа в този мизерен затвор. Не искам всякакви гадини жалки да пируват с плътта ми. Аз заслужавам нещо повече от тази нищета. Това ли е наградата, че раздадох себе си, че жертвах се за другите? О, не ми обяснявай, че страданието ще ме пречисти. Що за извратен садист е твоят бог - да иска това от тебе?? Не ме карай да вярвам сляпо в него и да моля за опрощение, което не ми е нужно. Грешна не се чувствам. И ти, Смърт студенопръста, махни черните си ръце от мене. Не съм готова да си отида от този проклет свят.