15.06.2010 г., 11:07

Казвам "Не"

1K 0 0

Смъртта диша във врата ми, смразява плътта ми. Страхът ме разтриса.  Нима всичко ще свърши? Нима ще си отида сред мухъл в тази мрачна, влажна стая и никой няма да ме помни? Не искам, чуваш ли, не искам да умра като нищожество. Не искам да умра и да се разложа в този мизерен затвор. Не искам всякакви гадини жалки да пируват с плътта ми. Аз заслужавам нещо повече от тази нищета. Това ли е наградата, че раздадох себе си, че жертвах се за другите? О, не ми обяснявай, че страданието ще ме пречисти. Що за извратен садист е твоят бог - да иска това от тебе?? Не ме карай да вярвам сляпо в него и да моля за опрощение, което не ми е нужно. Грешна не се чувствам. И ти, Смърт студенопръста, махни черните си ръце от мене. Не съм готова да си отида от този проклет свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амбър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...