Jun 15, 2010, 11:07 AM

Казвам "Не"

  Prose
1K 0 0

Смъртта диша във врата ми, смразява плътта ми. Страхът ме разтриса.  Нима всичко ще свърши? Нима ще си отида сред мухъл в тази мрачна, влажна стая и никой няма да ме помни? Не искам, чуваш ли, не искам да умра като нищожество. Не искам да умра и да се разложа в този мизерен затвор. Не искам всякакви гадини жалки да пируват с плътта ми. Аз заслужавам нещо повече от тази нищета. Това ли е наградата, че раздадох себе си, че жертвах се за другите? О, не ми обяснявай, че страданието ще ме пречисти. Що за извратен садист е твоят бог - да иска това от тебе?? Не ме карай да вярвам сляпо в него и да моля за опрощение, което не ми е нужно. Грешна не се чувствам. И ти, Смърт студенопръста, махни черните си ръце от мене. Не съм готова да си отида от този проклет свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Амбър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...