6.
Радостно облекчение се разля по цялото ми тяло, когато видях в далечината отворената врата. Останалите бяха минали през нея, но слава богу не я бяха затворили. Докато тичах си мислех какъв кошмар ще изживея, ако стигна до вратата и тя се окаже затворена. Понякога в паниката си хората правеха странни и нелогични неща, за които после съжаляваха, но беше късно.
Божо стоеше до вратата и по погледът му разбрах, че вече знаеше за случилото се. Лицето му беше изплашено, но същевременно и някак решително.
Ние със Стамен нахлухме в станцията и рязко се обърнахме назад.
- Веднага затваряй вратата – изрева Стамен.
- Другите къде са ? – попита учудващо спокойно Божо.
- Няма да дойдат – примирено въздъхнах аз.
Момчето кимна мрачно и рязко бутна вратата. Тя хлопна в рамката си с трясък. Едва сега видях, че от нея висят няколко разноцветни жици. Божо ги прегледа внимателно, след което дръпна ръчката за отваряне, докато не се чу изщракване.
- Къде са другите ? – попитах бързо аз.
- Отидоха нагоре – ...