- Демонско изчадие! Богохулник! Ще гориш вечно на кладата!

    Последното, това той го знаеше. Бе вързан за самотна монолитна скала насред полето, недалеч от града, а в краката му трупаха сухи клони. Кладата на боговете - място, на което изгаряха виновниците, извършили тежки престъпления. Единственото, което спираше разярената тълпа да не го разкъса още сега, бяха войниците около него.

- Тишина! - провикна се главният жрец.

   Тълпата покорно замълча. Жрецът, облечен в копринена бяла роба с две сини линии, минаващи през гърдите му, пристъпи напред.

- Хераклей от Талмуда, отричаш ли се от своите богохулни слова? Признаваш ли, че съществуват богове, че тяхната сила е всемогъща и че направляват съдбините на света и човечеството? Отречи се и Бахаран - богът на боговете, ще пощади живота ти.

- Не съществуват богове! - отказа да спаси живота си Хераклей.

   Тълпата изригна отново, засипвайки го с ругатни и заплахи.

- Изгорете богохулника! - нареди жрецът.Един от войниците, който носеше запалена факла се наведе и подпали клоните.

   В предсмъртните си мигове Хераклей не се уплаши.Вместо това започна да вика, колкото му стигаха силите:

- Няма богове!Няма богове!

   Пламъците обгърнаха нозете му. Димът бе толкова гъст, че не можеше да вижда нищо около себе си. И все пак не чувстваше болка. Нима смъртта бе толкова безболезнена? Непрогледният дим се бе разстлал на метри от кладата.

- Защо?

    Пред него застана як и висок мъж. Главата му бе биволска. Бахаран - богът на боговете, в цялото си величие и мощ. До него стоеше червенокосата му съпруга Незеида - богинята на правосъдието. И двамата носеха роби от бяла полупрозрачна материя.

- Защо ме отричаш, Хераклей? - попита го отново Бахаран. - Ти, единственият смъртен пирувал с боговете.

- Какво сме ти причинили ние, боговете, на теб, получил повече от всеки друг смъртен.Толкова ли те е голяма злобата затова, че Любов отказа да бъдеш повече неин любовник? - попита го на свой ред Незеида.

- Мислиш си, че си всемогъщ Бахаран, но не си.

- Не се подигравай с моето милосърдие, Хераклей. Мога да те пържа на кладата с години. Аз те имах за свой собствен син. Само това ме възпира да продължа наказанието ти.

- Бог си, но не знаеш всичко.

- Какво знаеш ти, което аз да не знам? Хората не могат да крият тайни от мен.

- Ние да, но боговете са запушили очите и ушите ти. Господството ти е в опасност. Децата ти: Любов, Огън и Кръв подготвят преврат. Узнах плановете им и затова решиха да ме накажат по този мъчителен начин. Вселиха демон в мен, който ме принуждаваше да изричам скверните слова. Напусна ме преди да ме отнесат на кладата.

- Какви глупости говориш? - смръщи вежди Бахаран.

- Защо не се спаси сега, след като демонът не ти е пречил? - попита Незеида.

- Защото няма за какво да живея повече, богиньо. Любовта към дъщеря ти бе всичко за мен. Смъртта ще бъде избавление.

- Бахаран, защо пречиш? - от сенките на дима излезе Смърт, облечен в черна роба, закрил лицето си с качулка.

- Аз съм Бахаран, богът на боговете и никой не може да направлява действията ми!

- Бахаран! - скастри го Незеида.

- Прости ми, братко - побърза да се извини богът. - Но съм изнервен. Хераклей от Талмуда ми разказа, че децата ми подготвят преврат.

- Нима трябваше смъртен да ти посочи истината? Отдавна се мъча да ти покажа какво вършат, но ти не ме слушаше.

- Това трябва да спре веднага!

- И само ти можеш да спреш това безумие, съпруже.

- Трябва да използваш отново меча на Хаоса - предложи богът на смъртта.

- Не!Каквото и да става, не бива богове да убиват богове.Това може да доведе до разрушението на света.

- Смяташ да ги оставиш безнаказани?

- Не ги създадох, за да ги убия с тези две ръце.

- Може да са твои деца, но те искат да разрушат Реда.

- Може би има начин да ги накажеш, без да цапаш ръцете си, съпруже. - Незеида оглеждаше преценяващо Хераклей. Той не знаеше дали усмивката на богинята трябва да го радва. Отново щеше да стане играчка на боговете.

   Димът се разпръсна. Тълпата ахна, когато видя, че кладата бе изгаснала, а Хераклей - жив и здрав. Той заразтрива китките си и пристъпи встрани от изгорелите клони.

- Демон!Това е дело на демон. Войници, убийте го! - нареди жрецът.

- Не!

    От тълпата излезе чернокоса девойка. Носеше превръзка на очите си. Далия - пророчицата на Незеида, най-уважаваната от всички живи пророци

- Не го докосвайте. Той е под личната закрила на боговете.Бахаран - богът на боговете го обяви за свой син.Който го докосне ще загине на място.

- Тогава лично ще го направя - закани се жрецът.

- Смееш да противоречиш на Бахаран?

  Жрецът, смаян от дързостта си, се обърна и побягна.

  Тъмни облаци закриха слънцето.В настъпилия полумрак сноп силна светлина изпратена от небесата, заслепи тълпата и огря кладата.След миг облаците се разпръснаха.Тълпата ахна за пореден път. В сухите клони бе забит меч.Хераклей посегна и го вдигна.На златната ръкохватка бяха инкрустирани увиващи се змии с малки рубини за очи.Мечът на Хаоса - изкован от боговете за Великата победа над Повелителя на демоните.

- И сега какво?Готов ли си да го използваш, Хераклей? - попита го до болка познат глас.Пред него бе ослепително красивата, синеоката богиня на любовта.Носеше ефирна розова рокля, венче от цветя красяха русите й къдрици.До нея стояха братята й - рижият и буен Огън, червенокосият и възпълен Кръв.

- Ти ли ще бъдеш нашето наказание? - присмя се богът на огъня.

- Казах ти, сестро, че трябваше да го убием тогава, а не да се лигавим - каза богът на кръвта.

- Това вече няма значение - отвърна Любов и заговори на Хераклей. - Разбираш ли какво направи като предупреди баща ни? Заварихме затворени за нас шестокрилите порти на небесата, които се разтвориха за теб и те дариха с легендарния меч на Хаоса. Обрече се на смърт.

- Аз бях мъртъв, но животът ми бе пощаден, за да ви накажа.Ще ми платите за това, че се опитахте да ме убиете.

  Тълпата и войниците се изплашиха, развикаха се и започнаха да бягат панически, напускайки кладата. Хераклей осъзна, че боговете се бяха разкрили само на него и думите, които изрече, бяха приети от тълпата като заплаха за тях. Единствено пророчицата не помръдна от мястото си.

- Защо се опитахте да се възпротивите на родителите си?

- Глупак! Ти нищо не разбираш. Не трябваше да се бъркаш в работата на боговете.

- Защо не ми обясни вместо да ме убиеш? Аз те обичам!

   Любов се приближи до него. Усмихна му се, както само тя можеше да го направи и се опита да го целуне.

- Твоите трикове не вършат вече работа - избута я той встрани.

  Междувременно Огън беше извадил тризъбеца си, а брат му - боздуган.

- Стига вече игрички и празни приказки - каза Огън.

- Време е за кръв - съгласи се Кръв.

  Хераклей вдигна меча на Хаоса, за да посрещне атаката им. Яростта от подлостта на любимата се вля в меча сякаш удвоявайки митичните му сили. Изби тризъбеца и разсече на две боздугана. След което отсече дясната ръка на Огън и разсече корема на Кръв. С още две движения главите се отделиха от тялото. Изцъклените от изненада погледи говореха красноречиво. Любов извика, извади кинжал и замахна да рани Хераклей. Той хвана ръката й, а с другата заби меча в тялото й. Тя се отпусна върху него. Кръв започна да излиза от устата й. Със сетни сили тя прошепна:

- Целуни ме.

  Дори в смъртта си тя изглеждаше още по-красива. Хераклей не издържа на изкушението и я целуна по обагрените в кървавочервено устни. Това бе последното нещо, което направи.

  Любов отблъсна трупа от себе си. Мечът издрънча на земята. Тя избърса с ръка кръвта по устните си. Не обичаше кръвта, колкото братята си, но „нежното" убийство с целувка й достави удоволствие.Извади цвете от венеца в косите й. Скъса тънкото стъбло надве и сокът намаза на раната, която зарасна, оставяйки малък белег. Богинята смръщи лицето си и белегът изчезна. Изпитите живителни сили на Хераклей я бяха спасили. Тя се обърна към трупа и му се присмя:

- Глупак си бе и глупак си остана! Нима забрави? Любовта винаги побеждава.

   След това вдигна глава към небето и извика с всичка сила:

- Страхливец! Няма да ти простя! Ще отмъстя за смъртта на братята си!

   Шок и болка замени яростта й, когато мечът на Хаоса прониза сърцето й.Богинята се срина в прахта и повече не се вдигна. Зад нея стоеше Далия, видимо изморена от усилието да вдигне тежкия меч.

- Правосъдие - въздадено - каза тя.

  Ясното небе се озари от мълния, която подпали недоизгорялата клада.