Свободен. Най-после съзнанието му се изясни. Вече можеше сам да контролира думите си. Жаркото слънце изгаряше кожата му. Раните му го сърбяха жестоко. Опита се да не мисли за тях... Опита се да не показва колко много болка изпитваше насиненото му тяло. Ръцете му бяха вързани. Дишаше тежко, погледът му бе замъглен. Тълпата около него го замеряше с зеленчуци и камъни и го обиждаше:
- Демонско изчадие! Богохулник! Ще гориш вечно на кладата!
Последното, това той го знаеше. Бе вързан за самотна монолитна скала насред полето, недалеч от града, а в краката му трупаха сухи клони. Кладата на боговете - място, на което изгаряха виновниците, извършили тежки престъпления. Единственото, което спираше разярената тълпа да не го разкъса още сега, бяха войниците около него.
- Тишина! - провикна се главният жрец.
Тълпата покорно замълча. Жрецът, облечен в копринена бяла роба с две сини линии, минаващи през гърдите му, пристъпи напред.
- Хераклей от Талмуда, отричаш ли се от своите богохулни слова? Призн ...