"И таз добра! Сега с този ваш дивеч, ако река да ви го сготвя и опека, ще трябва две каргонски фурни да наемам!" Гласът на Сия звучеше недостоверно, уж еуфорията от лова на софийските тузове я владееше...
"Нищо подобно! След като надзирателите ви свършат дране и обезкостяване, твойта задача е плешки и бутове да сложиш в тези чували от зебло! На всеки чувал ще има надпис и лично аз ще ти кажа коя плешка и бут къде ще сложиш! Ясен ли съм Сийче!?"
"Не съм ти Сийче, може и съвсем да се държиш възпитано, нали?"
Генчо Турсунов се прокашля, за да маркира присъствието си, отдаде чест мълчаливо и после кимна към един от шефовете на резервата, като дискретно му прошепна за доубития глиган, който лежеше във зоната на ракетния полигон.
Петър Петров беше човек от Елховско, роден и отрасъл в полите на Странджа край границата. Вече се знаеха с лейтенант Турсунов и едно доверие беше с достойнство ги скрепило в "кумшулука" им от две години.
Надзирателите започнаха с "касаплъка", а Петров и Генчо Турсун ...