28.12.2023 г., 11:43

Климатичен пътепис - шеста част

1.1K 3 9
2 мин за четене

   "И таз добра! Сега с този ваш дивеч, ако река да ви го сготвя и опека, ще трябва две каргонски фурни да наемам!" Гласът на Сия звучеше недостоверно, уж еуфорията от лова на софийските тузове я владееше...

   "Нищо подобно! След като надзирателите ви свършат дране и обезкостяване, твойта задача е плешки и бутове да сложиш в тези чували от зебло! На всеки чувал ще има надпис и лично аз ще ти кажа коя плешка и бут къде ще сложиш! Ясен ли съм Сийче!?"

   "Не съм ти Сийче, може и съвсем да се държиш възпитано, нали?"

   Генчо Турсунов се прокашля, за да маркира присъствието си, отдаде чест мълчаливо и после кимна към един от шефовете на резервата, като дискретно му прошепна за доубития глиган, който лежеше във зоната на ракетния полигон. 

   Петър Петров беше човек от Елховско, роден и отрасъл в полите на Странджа  край границата. Вече се знаеха с лейтенант Турсунов и едно доверие беше с достойнство ги скрепило в "кумшулука" им от две години. 

   Надзирателите започнаха с "касаплъка", а Петров и Генчо Турсунов тръгнаха мълчаливо към простреляния глиган. Когато се отдалечиха на достатъчно разстояние, Петров извади едно тефтерче и написа: "Генчо, това е ваш лов, задето с войниците лежахте цялата седмица да пазите в полигона, след което запалиха по цигара с младия офицер и изгориха прочетеното...

  Генчо Турсунов се обърна и тръгна към войниците, а Петров пое към своите клиенти и колеги.

   От полигона в Ормана до постоянната местостостоянка на дивизиона имаше около шест километра и естествено, лейтенант Турсунов докладва на командването, че задачата е изпълнена и помоли за транспорт. Войската на почивки пренесе глигана с платнище и не след дълго един военен "ГАЗ-53", тъй наречената "Виетнамка" извози цялата група в поделението. 

   Полковник Крачунов разбра от доклада на лейтенанта за развоя и хода на "занятието" и поръча ветеринарна експертиза с проба от глигана на тиловия си офицер, като при годност за консумация месото да се заведе на отчет в артелната.

   Лейтенант Турсунов обяви пред войниците, че получават по пет дни домашен отпуск за отлично изпълнена задача и оформи график за подразделението, кой кога ще ползва отпуската, защото наближаваха новогодишните празници. Пък и той планираше с Десислава една седмица почивка в Трявна и Габрово. Беше й обещал да я заведе в "Етъра" и къщата-музей на Славйковия род в Трявна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за прочита, Латинка-Златна!
  • Благодаря за поздравите и пожеланието по случай Стефанов ден!🙂
    Благодаря за коментара и оценката, Ники!🙏
    "Една армия, ако не воюва десет години,тя се превръща във военна администрация и престъпна сбирщина"!Това е римска сентенция.Може би,не съм съвсем точен в цитата,но е ясно какво са имали предвид римските стратези.
    Благодаря за коментара и оценката, Младен!🙏
  • Имаше някаква романтика в онези казармени времена, която ти с вещина предаваш, Стойчо.
    Поздравление!
  • И Честит Имен Ден, Стойчо! Един ден по-късно!
    Пожелавам ти много здраве, щастие и творчески успехи!🍀🍀🍀🥂🥂🥂

Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...