= КНИГАТА =
- В петък вечер в „Дрийма” направо се разцепих. И ти казвам, не една, две мацки ме се залепиха. – Стефан догонваше с късите си крака Антон, докато отиваха до офиса, в който си плащаше сметката за телефон, нет и цифрова.
- Пак нещо ме лъжеш. Все ти се лепят, а в крайна сметка не излизаш с никоя, само аз съм ти. – Антон вървеше напред и сякаш се радваше на хората, които се разминаваха и блъскаха в него.
Двамата бяха колеги и приятели и десет годишната разлика във възрастта изобщо не им личеше. Антон тази година ставаше на тридесет, но все още се обличаше, държеше и действаше като младо момче. Ако изключим страстта му по колоезденето и грижите по дебелия котарак, нямаше някакви особени занимания. И все по-често го глождеше мисълта, че си няма момиче, а вече не беше първа младост. Тайно завиждаше на Стефан, че всяка петък вечер обикаляше баровете и дори и да си измисляше, то поне имаше за какво да говори.
- Не бе, брат, до последно бяха с нас и като се отбихме на сутринта да си ...