Седя на пейка. Няма как, налага се - възрастта, коленете.
Това му е хубавото на стареенето - очовечаваш се, преди да се лишиш от човечността си. Примерно.
Наоколо майки. Някои - още бременни. Други с колички На трети още не им личи.
Понякога и бащи се появяват. Това не ми харесва. Те са все намръщени.
И чувам:
- Имам нова книжка! - Това го казва дете на около три-четири-пет години. На тази възраст децата са еднакви. Странно е, че могат да говорят различно.
- Я да видя - заинтересовано пита мъж на около петдесет, сигурно дядо. Той стои прав и строг.
Моята пейка е тясна и ми се иска да се махна от нея. Като живот е. Сам ли си на пейката, все някой ще дойде да се натъкми до тебе. От това ме е страх. Слава богу, до мен не сяда никой. Сигурно защото не спирам да пуша.
- И кой ти я купи? - пита някак злобливо дядото. - Какво има в нея, а? - Детето се обърква. Очите му са големи и плуват в нещо свое. То не е съвсем объркано, но сигурно ще стане.
Отговаря плахо:
- Мама.
- Я повтори?
- Мама ми я купи.
Отнякъде се появява и мамата.
По-добре да не беше се появявала.
- Я сега кажи, дете, кой ти купи книжката? - попита мамата. Пияна или не, тя не ходеше по права линия. Повечето свестни хора не ходят по права линия, но нейната походка не наподобяваше на вървеж. Имаше червило на веждите.
Детето се изплези. Според мен това не беше отговор.
- Ясно! - Майката се усмихана и прегърна дъщеря си. Чак сега забелязах, че е с рокля. Детето.
- Но кой даде парите за тая книжка? - заяде се дядото. И както беше прав, кръстоса крака. За първи път виждах мъж да прави така.
Дядото и мамата произведоха спор, който продължи повече, отколкото възрастта на детото можеше да приеме.
... След половин час дойде полиция. Тя винаги идва, когато няма нужда от нея: заради загрижените граждани, които се интересуват повече за изкуствения ред, отколкото за естествения морал.
Аз не съм сред тях. Гражданите с изострен нюх към честта. Те са селяни.
Дядото се оказа заможен баща, а майката - нищо по-малко от това.
Слава богу, прибраха малчугана. Бях сигурен, че е момче.
А книжката остана на пейката.
Не знам на кого да я върна. При толкова достойни.
Чак ме е страх да я разлистя. Стар човек съм.
Тези двамата още спорят. Карат се по медиите. Доколкото разбирам, интерпретират пола на детето. Възпитанието. Образованието. Самото дете вече не ги интересува.
© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados