1 oct 2013, 22:19

Кога цъфтят налъмите

  Prosa » Relatos
2.6K 0 12
2 мин за четене

КОГА ЦЪФТЯТ НАЛЪМИТЕ

 

            Може и навънка да е само 5 по Целзий, грейне ли слънце, курдисвам се на пейката пред блока, щото тук сеири стават, зевзеклък може да чуеш, а нерядко и фас в гърба ти попада.

           Днес Слънчо от рано наднича в прозорците ми и ме кани, та още в 10 се настаних на стратегическото място. Не мина и четвърт час и ей я Дешка Дашната с внучето за ръка:

              - Даскале, да ти го оставя за малко, щото с него в супера ми е противопоказно да влизам – вместо с „добро утро”, ме сюрпризира комшийката.

               Аз внуци още нямам и по тази причина опит в дундурканото – никакъв, но на Дешка трудно отказвам, щото едно време само на мен не даде. На, за туй поех ръката на бръмбазъка, с уговорката:

             - Ама да не се отплеснеш там на конушмак, а?

             - Няма-няма – смигна ми утешително Дешка и заситни към супера.

         Настаних малчуганът на коляното си, подрусвайки го, а той ма зяпна с едни големи очи и вкара първия си въпрос:

             - Дядо, ти мойта баба обичаш ли я?

           „А, сега ма хвана с таз гатанка. Както и да му отговоря, все не иде, та решавам да се измъкна”. Изблещих му са и аз насреща, и я извъртях по килифаревски:

            - Ами и аз като тебе!

Шебекът, примига дваж-триж и вкара втора питанка:

          - Ми, що не ми станеш дядо тогава?

Тук реагирах мигновено:

          - Ще ти стана аз, когат' ти цъфнат налъмите!

Шебекът пак примига на парцали и изписука:

          - Какво е туй налъми, дядо?

    - Дървени сандали – без затруднение му отговарям и получавам следния предизвикан въпрос:

          - А, кога цъфтят налъмите, дядо?

       Тук, братя и сестри, запецнах, взех да се изпотявам при 5 по Целзий и ми пресъхна под езика. Добре, че се зададе спасението, в лицето на Дешка с торби в ръце. Хубаво, ама още не съм й сдал бръмбазъка и той изви гласче:

         - Бабо, кога ще цъфнат налъмите?

Дешка ме изгледа с оня поглед, дето навремето ме отказа да си поискам и избълва:

       - Кога ли, когат' пусна тоз изкукал даскал да припари до мене, тогаз – и си повлече мъника къде тях си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лордли Милордов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имаш чаровна усмивка, Кали. Дарявай я наволя!
  • Щом душата ни се кефи (Виктор),
    щом и биричката ни върви (Ели),
    ще ни бъде, мамка му, повярвай,
    ще ни бъде - българи сме, БЪЛГАРИ!!!
  • Добро настроение и наслада за душата има при тебе!
  • Ще, ще, Алина, Дешка Дашната има много специално място в моите зевзеклъци. А това за матрака, баш си е тъй

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...